Голяма рядкост е, когато помолите човек, занимаващ се с изкуство, независимо дали е художник, танцьор или музикант, да опише професията си с няколко думи, той да е категоричен в отговора си. Обикновено в тези моменти настъпва неловко мълчание, а мисълта му се задълбочава до такава степен, че времето сякаш се разтяга и започва да тече по друг начин.
Ако се замислите, наистина не е никак лесно да събереш дори в едно изречение чувствата, събудени от нещо, даващо смисъл на живота, както изкуството се превръща за тези, които са избрали да го превърнат в своя мисия.
За актрисата Боряна Маноилова обаче този въпрос не се оказа труден и трябваха само няколко секунди, за да чуя отговора от отсрещната страна на слушалката - "честност, вяра и светлина". Така вижда тя актьорската професия, за която говори с една особена топлина и вълнение.
Макар само на 23 години, Боряна вече е позната извън пределите на България, благодарение на два големи филмови проекта, в които участва.
Единият е в ролята на албанка, жертва на българската мафия в италианския сериал "Гомор" и то още, когато е втори курс в НАТФИЗ. Малко след това участва в пълнометражния филм "Сутиенът" на режисьора Файт Хелмер.
Там си партнира със сръбската кинозвезда Мики Манойлович - актьор, с който нейната майка, актрисата от Народния театър "Иван Вазов" Албена Ставрева, играе във филм на Емир Костурица, когато е на нейната възраст.
Някои ще го нарекат съдба или предопределеност, но тъй като Боряна е израснала зад театралните кулиси, приема избора си да поеме по стъпките на майка си като естествено продължение на живота си.
"Не знам, някак си от малка съм възпитана по този начин - с любов, уважение и интерес към изкуството. Не мисля, че е имало някакъв конкретен момент, в който съм си казала "да, това е този път, по който ще поема". То просто някак стана. И понеже като малка исках да имам много различни професии, всъщност актьорството ми даде тази възможност", разказва Боряна, допълвайки, че разнообразните персонажи ѝ позволяват да се превъплъщава в хора от всички браншове, независимо какви са те.
Въпреки естествения ход на събитията, младата актриса посочва един по-конкретен момент, в който започва да допуска това изкуство като нещо, което да чертае кариерния ѝ път.
Тогава е 11 клас в столичното 133 СУ "А. С. Пушкин", където изучава руски език по настояване на своя дядо. Сега изобщо не съжалява за избора си, защото се оказва, че точно този конкретен език ѝ помага доста в актьорската професия.
По това време измисля и два резервни варианта, ако не бъде приета да учи в НАФИЗ. Насочва се към психология и журналистика, но любовта на Боряна към театъра и киното поставят категорично актьорското майсторство на първо място.
Мечтата ѝ се сбъдва, след като по думите ѝ изпитите минават нормално - с много притеснение и смешни ситуации. Признава, че почти не помни този ден, тъй като всичко минава "като на сън" заради силното желание да учи в академията.
За момента я подготвя актрисата от трупата на Народния театър Александра Василева, след като година и половина посещава театралната школа на Малин Кръстев. Впоследствие двете се сближават и когато ми разказваше за нея, нямаше как да не усетя в гласа ѝ признателността и обичта, която изпитва към нея.
"Не беше подготвяла никого до този момент и беше притеснена дали ще се справи. Тогава си дадох сметка, че рискът е много голям, защото съдбата на някой млад човек е в ръцете ти и ако не се получи, самообвинението би могло да бъде жестоко. Но тя се справи чудесно и в последствие се превърна в една от най-близките ми приятелки", споделя Боряна.
Албена Ставрева приема избора на дъщеря си да тръгне по нейните стъпки и ѝ казва нещо много важно, което младата актриса помни съвсем ясно - "Ти знаеш и плюсовете, и минусите на тази професия. Виждаш ги от първа ръка покрай мен. Моите родители навремето не са ме спирали, съответно и аз нямам това право. Ако това е нещото, което искаш да правиш, трябва да го правиш с чисто сърце", повтаря Боряна думите на майка си.
Получава и друг ценен урок от нея - че не всеки път, когато се явява на кастинг, ще получава положителен отговор и че професията не е никак лека, но прекрасна.
На същото мнение е и Боряна, а това може да се усети от начина, по който говори за ежедневието си на актриса. Според нея всеки ден се учи, като за това допринасят въплъщението в различни персонажи, репетициите и снимките в киното. Благодарение на тях тя стига до извода, че не всичко трябва да се прави на всяка цена и най-важно е здравето, защото с малко късмет всеки ще има шанс да се изяви.
В актьорското майсторство също ѝ харесва обръщането към себе си и човъркането надълбоко, както тя сама го нарича. Е, понякога е рисковано, защото може да доведе човек до лудост, казва младата актриса със смях, но истински се вълнува от това предизвикателство.
Сякаш обаче на Боряна е било предопределено да е в сферата на изкуствата.
Още от малка танцува балет, където показва завиден талант. Стига се до възможността да я запишат в Националното училище за танцово изкуство, но тя категорично отказва, защото усеща, че това не е нейното.
Освен това свири на пиано и не крие, че и там се е справяла повече от добре. Но сериозно счупване на ръката и загубата на сетивност на два от пръстите ѝ я отдалечават от музиката за голям период от време. За щастие след месеци рехабилитация тя се възстановява напълно. Уроците по пиано обаче остават минало едва до сега, тъй като скоро Боряна отново се връща към свиренето.
"Бях много добра и свирех без ноти, затова сега започнах пак, защото смятам, че е важно човек да има странични умения, да се развива, още повече когато е актьор", обяснява тя.
Но не си мислете, че детството ѝ е преминало единствено в уроци. Актрисата пази много топли спомени от този период от живота си, свързани с безкрайни игри на село при баба и дядо, каране на колело по прашните улици и филиите с лютеница, които сякаш в детските години имат един по-различен вкус.
Сега тези моменти са останали като един далечен миг, а докато разговаряме по телефона Боряна отива на поредната репетиция в театъра, тъй като съвсем скоро ѝ предстоят две премиери - едната в театър "Азарян" с пиесата "Серотонин" на режисьора Крис Шарков, по последния роман на френския писател Мишел Уелбек и друга - в Театрална работилница СФУМАТО, където с колеги от класа си в НАТФИЗ играят в спектакъла "Катастрофа" на Антон Угринов.
Няма конкретна роля, която мечтае да изиграе, защото вярва, че каквото е писано, това ще се случи. По-скоро желае да се срещне и работи с качествени режисьори, актьори и хора, с които биха могли да изминат определен път заедно. А ако някой ден ѝ се отдаде възможност, би разговаряла на четири очи и почерпила опит от Жулиет Бинош - актриса, на която се възхищава силно.
"Всъщност ние трябва да сме много благодарни, че сме обградени с толкова много талант около себе си в световен мащаб, на който можем да се възхищаваме", заключва Боряна малко преди да затворим телефона.
И смятам, че е права. Трябват ни само очи, за да ги усетим...
