Писание Благово

Прости им, Благо, те не знаят какво вършат. Нито безпросветните римски стражи, дето те заловиха, още по-малко онези злоради фарисеи, зинали уста в хули и подигравки скверни.

Безумци са те и слепци, не познават писанието както тебе, който ежедневно си го препрочиташ в огледалото от собственото си тяло и едната ти ръка не знае що е изографисано на другата, и вси твои членове са с мъдрост покрити, нежели сал един член.

Не им е дадено за разберат, че икона свята само на най-чисто дърво се рисува и това си ти в същността си чиста.

Суета виждат в теб глупците, а не знаят, че суетните те са, а ти от любов това към ближного го сторваш.

Понеже понечиш ли любов да твориш с някого, всяка поза на теб ти е мисионерска. И те чете и препрочита спътницата ти и не губи вяра дори в час на плътско познание. Амин.

Истина, истина им казваш с корпуса си тленен и с деянията си, но служат езичниците на Блудницата Вавилонската и почитат руините й като светилище и сборище си сторват там, с негови си закони, гдето зверове са разкъсвали праведници и е място нечестиво.

Защо им не рече, Благо, какво да напишеш понечи?

Защо ги остави да се лутат в съмнения и лъжовно да предугаждат, че собственото си име твое си поставял.

Нима мислят, че за лично прочуване си го сторил, тъй щото и български футболист най-после в Италия известен да стане. Или от благородство си бил воден, па макар и тщеславно, автограф да дадеш всекиму, че и на Колизеума дори.

Но не е то, не е, сребролюбиви Риме, дето с монети души купуваш, но от монети се плашиш, що истини пишат.

Не е собственото си име, което евангелист Благо щеше да положи, а е знак виден, предупреждение за поколенията идни, що има да се случва, ако продължат безпътицата. Тайно слово или число мъдро секнато беше и неизписано остана.

На твойта съвест да тежи, седмоглави змеьо, ако я имаш у тебе.

Но и ти, Благо, пастире наш в духовното, агнецо вакъл, поради что се отрече от деянието си посредством пиара си земен, като един също апостол Петър?

Възвиси се и речи, какво имаше да ни казваш от стената на стадиона древен, изпиши го другаде, ако място по теб е останало, там ни го покажи, ако ли не – издълбай го в наш паметник роден, да остане за поколенията идни.

Щом римляните не позволяват, не гневи ги напусто, върни се в земята православна и там тури своето слово върху стена или друго. Речи ни това, що имаше да ни речеш. Подготви ни за бъднината, нас и децата ни, за да те помнят во веки веков в силата и мъдростта ти безпределна.

Не свени се - и ний паметници имаме, дето разум жадуват писмен отгоре им, остави го Колизеума да гние, в документ го не превръщай, щом не заслужава.

И пиара си земен помоли да сведе до знанието ни що беше да изографисаш решил, та да знаем и да го повтаряме. Не ни оставяй на произвола, занимавай ни с тебе, понеже ние друга работа си нямаме.

Днес всеки с добро те споменува и те слави, понеже показа на блудниците какво значи ум неземен, и ще говорим за тебе дълго. И така да бъде.

Че вярата иска мъченици и за нея се страда, но разумът тоже е мъчен и не е даден всекиму, а страдание неговото е многократно по-голямо.

Новините

Най-четените