Дори ако по някаква причина Лиъм Росиниър не е бил обречен на уволнение от Челси преди вторник вечерта, днес съдбата му определено вече трябва да е решена.
Тимът на Росиниър беше тотално надигран в гостуването на Брайтън и победен с 3:0 в мач, в който домакините заслужаваха да спечелят със значително по-изразителен резултат.
Лондончани са в режим на свободно падане и записаха седмо поражение в последните си осем мача, а при петте поредни загуби в първенството изобщо не успяха да вкарат гол.
Такава серия им се случва за първи път в последните 114 години и логично, класирането за Шампионската лига е все по-далечен мираж.
Дори предстоящият през уикенда полуфинал срещу Лийдс за ФА Къп изглежда невъзможно препятствие за отбор в такава спортна форма и такова състояние на духа.
Росиниър е едва в четвъртия месец на своя смехотворно дълъг договор до 2032 година, но все повече се засилват слуховете, че Челси ще го уволни съвсем скоро и изобщо няма да чака до края на сезона.
Това би било разбираемо, защото Росиниър видимо е загубил съблекалнята и не знае как да изправи отбора на крака.
Показателно беше интервюто му след фиаското срещу Брайтън, когато той за първи път се обърна публично срещу своите футболисти и не спести критиките си към тях.
"Неприемливо във всеки аспект от играта. Аз продължавах да излизам и да защитавам играчите, но представянето тази вече беше незащитимо - с начина, по който допуснахме головете и дуелите, които изгубихме. Нещо трябва да се промени още тук и сега", каза треньорът на Челси.
"Не мога да продължа да излизам и да защитавам някои от нещата, които виждаме. С Манчестър Юнайтед не беше добър резултат, но смятах, че сме тръгнали нагоре. Само че днес проблемът беше с цялостното поведение и липсващия дух, имаше решителност само при трима или четирима от стартовата единайсеторка".
"Това изобщо не е достатъчно за този клуб. Не мога да ви лъжа и казвам истината - представянето беше неприемливо на всяко едно ниво", добави Росиниър.
Наставникът призна и че това е най-тежката вечер в досегашната му кариера, а цялата реч звучеше като официално развяване на бялото знаме.
Разбира се, Росиниър е пътник, но публиката е наясно, че по-големите виновници за случващото се в Челси са в клубното ръководство.
Босовете са тези, които само за няколко години превърнаха машината за трофеи на Роман Абрамович в някакъв странен финансов експеримент.
Те са отговорни за решението да изберат твърде неопитен треньор за поста - преди всичко, защото очакват той да им се подчинява и да е лесен за контролиране.
Клубната политика рискува да съсипе кариерата на Росиниър, както и да пропилее потенциала на редица обещаващи млади футболисти, привлечени за огромни суми.
Как изобщо може да се създаде някакъв отборен дух и клубна култура, ако текучеството в един тим е толкова голямо и непрекъснато се купуват и продават таланти, без да им се осигурява стабилна среда и без опитни фигури около тях, които да им помагат да се развиват?
Нищо чудно, че напоследък Марк Кукурея изрази недоволството си от случващото се в клуба, а Енцо Фернандес взе открито да флиртува с Реал Мадрид.
Най-излагащото за шефовете на "Стамфорд Бридж" е, че грешките им са толкова очевидни, а последиците от тях - толкова предвидими.
Изненадан ли е някой, че работата в Челси се оказа твърде голяма за Росиниър или че авторитетът му не е достатъчен пред тези играчи?
Със сигурност феновете ще искат двамата спортни директори Пол Уинстенли и Лорънс Стюарт също да понесат отговорност, заедно с други хора на ключови позиции, чиито грешни решения изглеждат доста повече от правилните.
Финансовата ситуация при "сините" ще стане още по-сложна, ако те не успеят да се класират за Шампионската лига, а Росиниър е само малка част от цялостно сбърканата система на управление.
И може би най-добрата илюстрация на безумието в Челси е, че титулярната единайсеторка при отчайващото представяне срещу Брайтън струваше на клуба общо 588.5 милиона паунда.
Едва ли има по-ясно доказателство, че уволнението на Лиъм Росиниър не бива да бъде единствената значителна промяна.
