Левски първи в България опита да наложи мениджърски модел на управление в началото на 90-те години. Под ръководството на Томас Лафчис "сините" търсеха финансиране от спонсори и продажба на играчи, а не от крупна лична инвестиция. В годините на доминация и три поредни титли, в отбора играеха най-добрите играчи от българската "А" група, привлечени за немалко пари. Тази селекция се водеше от български треньори, а не от чужденци. В добавка всяко лято Левски изваждаше на пазара по две-три от звездите, но успяваше да задържи нивото си. Причините - слабата конкуренция и обиграният и опитен отбор.
Но политиката на Лафчис не гледаше в бъдещето. Школата на Левски не произведе нищо запомнящо се чак до средата на 90-те години. Тактиката - успех сега и веднага, донесе очакваните резултати в първите три години, а после... потоп.
В края на 90-те Левски се изправи и срещу новия дракон в родния футбол - Литекс. За да се пребори с него, на клуба му трябваше нов, по-силен и работещ модел на управление.
Появата на Майкъл Чорни и Владимир Грашнов на "Герена" даде старт на най-успешния период в новата история. Не само трите последователни титли осмислиха появата на руския бизнесмен в Левски. В годините между 1999 и 2003 се измениха тотално условията в детско-юношеската школа, базата, тренировъчните игрища, че и самият главен терен на стадион "Герена". Левски промени лицето си, а и мисленето си. В клуба почна да се говори за планиране и дългосрочни инвестиции с цел успехи в следващите 10 години. Всичко това - с цената на милиони.
Много от тези пари потънаха из трансфери със съмнителна стойност като Константин Кайнов, Гаучо, Зимунич, Демба-Нирен... Но като цяло посоката бе вярна. Но школата не се развиваше с добри темпове по една проста причина. При парите, наливани от Чорни в първия отбор, не се виждаше належаща нужда от появата на свежи имена отдолу, от юношите. А и при постоянните потоци от чужденци, водещите футболисти в отбора бяха българи и левскари, както го изисква клубната традиция.
В първите 3-4 години на Чорни, Левски консумираше и харчеше, без да произведе нищо. Но някъде там, сред колосалната инвестиция в първия отбор и "купуването на успеха" с три поредни титли, клубът създаде и някаква основа на бъдещето, инвестирайки умерено и в школа, и в база.
Нуждата от сериозно внимание в тази насока се почуства след края на ерата Чорни. Тодор Батков не разполагаше с неограничения руски ресурс и "неволята" повика една по-премерена и последователна трансферна и клубна политика. В основата и бяха и Наско Сираков и Станимир Стоилов, опитали да променят Левски от едрохарчещ към произвеждащ и самофинансиращ се клуб.
Между 2003 г. и 2007 г. отборът на Левски на практика не се промени, тежестта падаше върху едни и същи опитни играчи. В добавка - клубът около тях бе все в ръцете на хора, чийто живот за десетилетие бе само и единствено Левски. Когато финансовият директор, спортният директор, треньорите в школата, администраторите, докторът и дори чистачките се познават до болка - тогава тази организация функционира.
След 2004 година започна голямата инвестиция в "синята" школа и стадион. На два пъти се даваха луди пари за новия терен на първото игрище. В първия случай инвестицията не сполучи и теренът се оказа калпав. Сега обаче клубът може да е спокоен на този фронт. Построиха се изкуствени игрища за тренировки, а и за юношите. Дойде и холандският корифей Ян Деркс, който е легенда в родината си, един от основните теоретици на школата на Аякс. Работеше се усърдно и за общежитието на "Герена", което повтаря като модел пансионите към спортните училища, познати ни от соц времената. Които си бяха много успешни и от тях излизаха бъдещите звезди и шампиони не само във футбола.
След две нулеви години, през 2006 г. Левски не само стана шампион, но и го направи с доста "свои" в състава. А до следващата титла имахме налице европробив до четвъртфинал за УЕФА, както и влизане в групите на Шампионската лига. С играчи, изкарали по 5-6 сезона в синьо, както и младата кръв на Ники Михайлов, Живко Миланов, Ричард, Николай Димитров, Валери Домовчийски... Продажбите на тези футболисти донесоха доста пари на клуба и той сякаш налучка вярната политика - създавай, използвай продукта си и го продавай на добра цена в златна възраст. И после налагай следващите, следващите и т.н. За първи път след промените от 1989 година в Левски се работеше не само с амбиция за успехи, но и със стратегия как те да бъдат трайни.
Но след напускането на Сираков и Стоилов през 2008 година Левски пак тръгна към 90-те години. Периодът с несигурност в ръководството и чести треньорски смени съвпадна с икономическата криза, засегнала сериозно Тодор Батков. Сега клубът няма пари за трансфери, продава всеки конвертируем играч, а и загърби своята школа. В последните две години се привличат странни футболисти, за по един сезон, да закърпят дупките. От школата не се появява никакъв лъч надежда, а и отборите закъсаха в класиранията на своите възрасти. Първият тим е катастрофа, изкара най-слабия сезон в историята на Левски.
Така клубът върви по пътя - евтин отбор с евтин треньор, но амбиции за големи дела. А и нестабилност с постоянни критики от фенове и легенди на клуба. За да успее отново трябва да следва левскарския модел, дал резултати вече в два отделни периода - 80-те и и новия век. Свои кадри, които да ръководят и развиват свои юноши, край няколко опитни играчи, но пак минали през "Герена" и съзнаващи отговорността. Никога легионери не са били фактор в синьо, големите фигури винаги са били своите. В условията на финансова криза, Батков трябва да спре с привличане на 31-годишни свободни агенти, и да се обърне към раздадените из цяла България левскарски юноши, които вече от години трупат опит в други отбори - под наем или продадени.
