Първото споменаване на рататуй е... във френски военен журнал. В него ястието, част от качественото изхранване на войниците, е описано като сочна яхния от зеленчуци, в която са метнати и телешки ребра или друго месо с кост.
Като произход на рецептата е посочен град Ница и областта му.
Да, оригиналният рататуй не изглежда красиво в чинията и не е подреден като за снимка.
Подобни ястия се готвят навсякъде в Южна Европа - Италия си има своята капоната, Испания се хвали с писто, Гърция всяко лято се наслаждава на пиперонати.
Франция и особено южните ѝ части също обичат да наберат сезонни зеленчуци, да ги нарежат грубо и да ги изпекат до апетитно омекване.
С пристигането на доматите от Южна Америка, те веднага се озовават в рататуй, отново едро нарязани, за да се усещат в блюдото.
Неслучайно в така любимия анимационен филм "Рататуй" героинята Колет възкликва, че това е селско ястие. То няма нужда от сложни техники, каквито иначе са обичайни за френската кухня, продуктите са достъпни и евтини.
Единственото истински важно е бавното готвене, което разгръща вкуса на зеленчуците и им позволява да се карамелизират от топлината.
Модерният вид на рататуй обаче дължим на шеф Мишел Герар.
Изтънченият Герар преправя рецептата, като реже зеленчуците на тънки резенчета и ги подрежда красиво в тавата. По негово мнение за да е възможно най-вкусно ястието, за него зеленчуците първо леко се запържват, след което се слагат в тавата и се пекат.
През 90-те друг популярен шеф-готвач - Томас Келър - пък добавя основата от предварително приготвен доматен сос, която прави рататуй още по-сочно.
И двамата готвачи не крият в записките си, че за модерния рататуй са се вдъхновили както от френския оригинал, така и от ориенталското имамбаялдъ. Въпреки всички нововъведения в блюдото, във Франция всяка домакиня си има начин на приготвяне, който не се влияе от популярните шефове.
Това е и причината рататуй да се появява по ресторантите на Южна Европа сравнително късно - в края на 90-те години на миналия век.
Филмът "Рататуй" излиза по кината през 2007 г. и затвърждава легендарния статут на френското ястие.
Продукцията на Pixar ни показва, че едно иначе семпло блюдо може да омае дори и най-капризното небце. В реалния живот също е така, защото за рататуй готвачи като Найджела Лоусън казват: Сякаш опитах средиземноморски зеленчуци за първи път в живота си!
Не на последно място, рататуй е нещо, което въпреки френското си име е изключително близо до българския вкус.
Ето и как да си го приготвим в стила на филма "Рататуй":
Необходими продукти:
- 1 среден патладжан - на тънки резени
- 2 тиквички - на тънки резени
- 1 жълта тиквичка - на тънки резени
- 4-5 домата - на тънки резени
- 500 грама доматен сос
- 1 глава лук - на много ситно
- 8-10 скилидки чесън - на много ситно
- 2 чушки - на много ситно
- Подправки - сол, черен пипер, риган, босилек и мащерка
- Зехтин
Начин на приготвяне:
Започваме, като си приготвяме доматения сос. В дълбок тиган или тенджера загряваме малко зехтин и запържваме чушките, лука и чесъна до омекване. Добавяме доматения сос и подправките и бъркаме до сгъстяване, след което махаме от котлона.
Слагаме друг тиган и мъничко зехтин и запържваме последователно резенчетата тиквички, патладжан и домати.
Целта е зеленчуците само леко да омекнат, а не да се сготвят напълно. На дъното на тава за печене изсипваме доматения сос и отгоре редим зеленчуците, като ги застъпваме леко. Редуваме патладжан, тиквичка и домат, за да се получи красиво ястие.
Заливаме със зехтин и печем на 180 градуса в добре загрята фурна.
Обикновено печенето отнема около 20 минути - до апетитен загар на зеленчуците. Във Франция често поднасят рататуй с козе сирене, но и българско краве сирене би подхождало чудесно.
Рататуй е от ястията, които са вкусни и студени.
