Преди началото на Мондиал 2018 всеки намек, че Англия може да стане световен шампион предизвикваше най-вече подигравки.
След изстраданата победа с дузпи над Колумбия обаче, англичаните са не просто сред последните осем тима, останали на първенството, но и един от по-възможните крайни победители.
Във вторник вечерта футболистите на "трите лъва" показаха психическа устойчивост, когато кошмарите им бяха тръгнали да се сбъдват. В отсъствието на Хамес Родригес, Колумбия не предложи почти нищо в мача, но внезапно се съживи с изравнителен гол в 93-тата минута и всичко започна да придобива познати и ужасяващи очертания за Хари Кейн и компания.
Особено щом се стигна до наказателни удари, и особено щом Джордан Хендерсън направи първия пропуск, изглеждаше неизбежно да видим познатата картинка Англия да отпадне с дузпи. Край на надеждите и илюзиите, че "футболът се завръща у дома", всички сметки за второто място в групата и по-лесния поток отиваха на боклука. И тези английски национали щяха да станат врагове на местните таблоиди, Гарет Саутгейт преставаше да бъде талантлив и вдъхновяващ селекционер и биваше описван по вестниците като дилетант, сбъркал тази и онази смяна или дал на грешния човек да бие дузпа.
Провалите на Англия на големи първенства се осъществяват по всеизвестен и вече банален сценарий, но този Мондиал още веднъж ни кара да забравим футболните си предразсъдъци.
4 наказателни удара след пропуска на Хендерсън вече бяхме принудени да мислим доколко е реална възможността Англия да завоюва втора световна титла точно в Русия. Най-малкото, пътят до финала предлага трудни, но не и невъзможни съперници - първо Швеция, а после Русия или Хърватия.
Бленуваният развой е в ход, а загубата от Белгия в групата работи в полза на островяните.
Докато белгийците ще се чудят как да сборят все по-застрашителната Бразилия, на Англия предстои един мач, в който отсега се знае, че тимът ще доминира и с нападател като Хари Кейн начело има всички шансове да пробие шведския бетон.
След това вероятно ще дойдат хърватите, които впечатлиха най-вече срещу разпиляната Аржентина, но въобще не изглеждат неуязвими, особено покрай слабата си игра срещу Дания.
Така достигането до финала вече не е просто мечта, а близка и постижима цел, а в самия финал всичко може да се случи - включително и титлата да се върне "у дома", за каквото пеят английските фенове.
Ако има някакво "но", то се крие в игровия облик на Англия. Дотук играчите на Гарет Саутгейт не са убедили с представянето си, че са голям отбор - само че същото може да се каже за почти всички останали на първенството.
Истината е, че просто не сме свикнали хубави неща да се случват и на англичаните. Не сме свикнали да преодоляват кръг от елиминациите, дори с пестелива и неубедителна игра. Не сме свикнали да си вкарват дузпите. Не сме свикнали да имат не само надежди, но и истински перспективи за нещо голямо.
Вероятно е време да свикнем, защото рано или късно щастието ще се усмихне отново дори на изстрадалите фенове от Острова и ще се появи различното поколение английски футболисти, готови да донесат нов голям трофей след онази 1966 г.
Защо да не е именно настоящото поколение?
