Да намериш жертва

Със самопризнанието на доктора на ЦСКА Мирчо Крайнов бе намерено обяснението за употребата на забранено вещество от Костадин Стоянов. Или по-скоро бе намерена изкупителната жертва в скандала, така че футболният клуб хем да изпроси по-малко наказание за защитника, хем предвидливо да се застрахова за опасността още някой от "червените" играчи да изгърми с положителна допинг проба.

Че всички професионални спортисти взимат непозволени стимуланти, е една от най-добре пазените мръсни тайни в съвременното общество. Това хем е ясно на абсолютно всеки, хем (почти) никой от замесените не си позволява публично да наруши закона на мълчанието. Светът на спорта в това отношение си прилича с Коза Ностра, защото макар и наказанието към предателите да не е смърт, то на тях им се създават всевъзможни проблеми - питайте бившия вратар Харалд Антон Шумахер, който след болезнено откровената си автобиография "Начален сигнал" бе изхвърлен от националния отбор на Германия и се принуди да продължи да кариерата си чак в турския Фенербахче, докато страстите утихнат.

На световния шампион по културизъм от 1997 Янислав Тачев се приписва остроумната фраза "В днешно време и шахът не е чист". Чест му прави, ако наистина го е казал, защото е напълно вярно.

Още от деца бъдещите спортисти са захранвани с разнообразни медикаменти, сред които ефедринът, с който бе хванат Диего Марадона на Мондиал'94, е един от най-невинните. Особено в силовите спортове "зобта", както наричат забранените субстанции, крие много рискове от физически и понякога психически изменения в организма на атлетите.

А в най-популярния спорт - футбола, са показателни смъртоносните инфаркти през последните години на млади мъже в отлично здраве като Марк-Вивиен Фое, Миклош Фехер и Антонио Пуерта. Допингът действа именно така - посяга към съкровените запаси от енергия на организма, в резултат на което ставаш по-издръжлив, по-бърз, по-силен, но понякога органите не издържат на свръхнатоварването.

Само че защото всички взимат допинг, не можеш да си конкурентноспособен и да не го правиш. Получава се омагьосан кръг, от който единственият изход би бил да се сложи край на лицемерието и институции като МОК и ФИФА да легализират цялата химия в професионалния спорт. Пък нека в аматьорския контролът да бъде истински, а не като сега, когато не се знае дали така наречените "допинг ченгета" имат задачата да разкриват или да прикриват, а употребата на непозволени стимуланти често се използва като оръжие към провинили се с нещо неудобни спортисти.

Лекарите, работещи с даден клуб или спортист, пък хем трябва да ти дадат правилните хапчета за върхови постижения, хем да направят така, че да се "изчистиш" и да не те хванат.

Ето там може би е грешката на д-р Крайнов, обвинен от изпълнителния директор на ЦСКА Венцислав Живков в "некомпетентност, некадърност и незнание". Само че самопризнанията на медика приличат на онова писмо миналата година, в което някакъв фен се извиняваше, че бил псувал ръководството на клуба...

Изобщо, подходът в случая е познат за следящите творчеството на пернишко-титанското управление при "червените". А и самият Живков, бивш началник на полицията в близкия до столицата град, със сигурност има голям опит в подобни оперативни разработки...

Новините

Най-четените