Синдромът на капитана

Капитане, капитане,

кой така те е закотвил край брега?

Днес разбирам, капитане,

как едно море превръща се в сълза.

За кого си мислим тези дни, докато слушаме емоционалната песен "Старият капитан" на Тони Димитрова? За Николай Бодуров, разбира се. Безспорният лидер на ЦСКА от миналия сезон се озова зад борда. За да не му е самотно, компания му прави вторият капитан Рубен Пинто.

На "Армията" известно време послъгваха, че двамата нещо не били в ритъм, че ги боляло тук-там и че иначе всичко си е точно. На Люпко Петрович обаче явно му писна да играе на криеница с журналистите и призна, че Бодуров създава проблеми и прави прекомерни забележки на съотборниците си.

После изплуваха още детайли - Бодуров си тръгвал първи след тренировка, за да пътува до родния Благоевград. А Пинто се превърнал в център на групичка от испано- и португалоговорящите в съблекалнята.

Дали това са сериозни провинения е въпрос на гледна точка. Вероятно сме успели да зърнем само няколко фрагмента от цялата картина. Вярно е, че Люпко Петрович значително напредна с възрастта (и не само) спрямо времената, когато откри за големия футбол Давор Шукер и вдигна онази купа с ушите. Няма обаче никаква логика той да се лиши от най-силните си фигури на терена и в съблекалнята просто ей така.

А Бодуров и Пинто имат сериозен повод за размисъл - дори и без тях ЦСКА е с реални шансове за плейофите в Лига Европа и бе близо до пълния успех в Разград.

Повечето фенове застават зад Бодуров заради леко изтъркания ореол на мъжкаря, който тропа по масата. Разбира се, във футбола силните характери са безценен капитал. У нас обаче тънката граница често се прекрачва. А синдромът на капитана се изражда в усещане за незаменимост и първична агресия към по-свитите съотборници.

В Левски поне засега подобен проблем не съществува - Живко Миланов е не просто очевидният избор, ами и пряката връзка с последния златен век в синия летопис. Непосредствено преди старта на скромната европейска кампания десният защитник припомни, че има във визитката си доста мачове в груповата фаза на Шампионската лига и Лига Европа. И допълни, че основната му роля е да покаже на по-младите си колеги в какъв клуб са попаднали.

Парадоксално, но именно Живко постави символичната точка на съвсем краткия възход.

Червеният му картон в Лимасол може и да бе пресилен, но няма оправдание за 35-годишен капитан да посяга излишно дълбоко в половината на съперника. След неговото изгонване отборът се хлъзна неумолимо към пропастта, а тягостното усещане за провален сезон тегне още от средата на август.

За съжаление в средата на август също така е почти сигурно, че българските волейболисти ще пропуснат втори поредни олимпийски игри. За бразилската драма се написа и каза достатъчно. Капитанът на нашите си беше на игрището във Варна - Виктор Йосифов е непреходна величина. Нямаше ги обаче няколко други, завладени от синдрома на капитана.

Силвано Пранди е само с година по-млад от Люпко Петрович и макар че все още никой не го нарича "Дедо", също действа с твърда ръка. Това могат да потвърдят близнаците Братоеви, Тодор Алексиев, Николай Николов, Николай Учиков.

Дали с някого от тях - или с петимата - в състава щяхме да бием бразилците? Погрешен въпрос с безсмислен отговор. По-важно е посланието - място за свещени крави в обора няма.

И да завършим с друг сюжет с капитанска лента от последните дни. Не че това е изненадващо, но някаква интрига се завъртя в художествената гимнастика. Невяна Владинова, която е капитан на националния отбор индивидуално, се озова в поддържаща роля за световното първенство със статут на олимпийската квалификация в Азербайджан и на практика бе зачеркната за игрите в Токио догодина за сметка на Боряна Калейн и Катрин Тасева.

И когато всички очакваха познатите разправии във високите октави и серия интервюта на Илиана Раева, самата Владинова излезе и обяви, че не се сърди на никого. Призна, че другите две момичета заслужават повече да пътуват за Япония. И обеща, че ще направи всичко по силите си, за да помогне за извоюването на квотите за тях.

Остава само да поздравим Неви. В спорт на писъци, истерия, сълзи и подли номера едно момиче постъпи по мъжки, но в истинския смисъл на думата. И ни припомни, че да бъдеш капитан не означава просто да тропаш по някаква маса.

Новините

Най-четените