Ник Кирьос победи Григор Димитров на полуфиналите в Бризбън и турнирът за българина приключи ден по-рано, отколкото му се искаше. Но загубата е факт и Григор трябва да я преглътне възможно най-бързо и да гледа позитивно на нещата.
Седмицата в Куинсланд бе добра за навлизане в ритъм преди Australian open, а още в първия турнир за годината на Димитров му се наложи да показва психическа устойчивост, каквато демонстрира при спасените мачболи срещу Джон Милман и на четвърфинала срещу Кайл Едмънд.
Видимо игра под обичайното си ниво, но сверяването на часовника бе полезно.
Също така е обнадеждаващо, че без да е в топ форма, Григор бе само на крачка от финала.
Двубоят с Кирьос започна страхотно, но след първия сет австралиецът успя да влезе под кожата на нашия и да разбие играта му.
Като прибавим и безгрешния сервис на Ник в съчетание с колебливия начален удар на водещия ни тенисист, загубата изглежда напълно логична.
А в следващите десетина дни заедно с Дани Валверду ще се анализира и ще се работи върху настройката на най-силните оръжия на българина. На моменти видяхме добра защита, стабилност в разиграванията и добро конструиране на точките, но има още доста какво да се желае.
Началният удар като че ли е най-притеснителен, защото без сервис, на който може да се довери, на Григор ще му е доста трудно срещу останалите топ съперници.
20 двойни грешки за три двубоя в Бризбън не са никак малко и вероятно подобряването на началния удар ще е приоритет №1 преди старта на битките в Мелбърн.
За контраст ще споменем статистиките на Кирьос, който пласира 19 аса на фона на само две двойни грешки. Също така вкара 70 процента от първите си сервиси и спечели 82 процента от точките на тях. В този смисъл, който и да беше срещу него, трудно би изкопчил успеха от ръцете му.
Трябва обаче да гледаме най-вече какво се случва в нашия лагер. Сервис, ретур, игра на мрежата, бекхенд - все компоненти, върху които трябва да се работи.
Равносметката в Бризбън е положителна не само за напиване на проблемите, но и за придобиване на представа как всеки е готов да влезе в здрава битка и да надхвърли собствените си възможности, желаейки успех над световния №3.
Щеше да е прекрасно Григор да защити титлата си, но реалностите са такива. Шампионските корони тежат и трудно се опазват - българинът трябва да свиква с това.
Но сезонът е дълъг и бъдете сигурни, че успехите няма да закъснеят. Тандемът Димитров-Валверду вече се доказа пред целия свят и нямаме и едничък повод да не вярваме, че титлите от 2017-а са само началото на нещо изключително голямо.
