България завърши световните квалификации с глуповата, но логична издънка срещу Люксембург - националите с мъка се добраха до равенство 1:1, а с представянето си, особено през първото, полувреме заслужаваха даже да загубят от скромния съперник.
В трети пореден двубой българските футболисти пуснаха гол още в началото и се постараха да заличат всякакви позитивни впечатления от квалификациите до момента, след което безпомощният селекционер Петър Хубчев просто констатира, че от години националният отбор не играел на 100% във всеки мач.
Сега критики към Хубчев и играчите ще има достатъчно и те ще са заслужени. Само че да отдаваме резултата на някакво отпускане и да обвиняваме футболистите в несериозно отношение би било загърбване на истинските проблеми.
В българския футбол любима тема е кой колко е мотивиран за даден мач, но при националите става въпрос основно за друго, за липса на физически ресурс и на постоянство. С други думи - за липса на достатъчно класа. Всъщност в тези квалификации направихме колкото успешни, толкова и ужасни мачове, а равносметката показва, че лъкатушенето просто беше твърде голямо.
България играе силно срещу силните като домакин, но слабо срещу слабите навсякъде.
Играта ни в гостувания е кошмарна, срещу Люксембург взехме първата си точка навън от 28 месеца насам, когато бихме Малта. „Слабите" в сегашната ни група ни затрудниха много, бихме измъчено Беларус с 1:0 вкъщи и допуснахме съсипваща загуба с 1:2 като гост, която реално сложи край на илюзиите ни за класиране.
А да не забравяме по какъв трагикомичен начин измъкнахме 4:3 от Люксембург като домакини благодарение на далечен шут на отчаянието, отправен от Александър Тонев в 93-тата минута.
Реално, стойностните моменти в квалификациите бяха домакинските победи над Холандия и Швеция - само че те ще си останат безсмислени проблясъци, щом не можем да взимаме мачовете срещу т.нар. джуджета, които реално отдавна не са джуджета и все повече се доближават до нашето ниво.
Лошото е, че основните дефекти са нерешими от който и да е селекционер - той няма как да компенсира липсата на достатъчно качествени футболисти, физическата неподготвеност и съответно невъзможността да се изиграят два силни мача през няколко дни.
Дисциплината, въведена от Петър Хубчев, плюс себераздаването и не на последно място късметът помогнаха в успешните срещи от този квалификационен цикъл, но при настоящия потенциал кой знае какъв подем няма как да има.
Просто българският футбол беше докаран дотам, че от него не може да се очаква кой знае какво, не само сега, но и в близко бъдеще.
Люксембург вече победи България при националите до 21 г., които не успяха и да бият Казахстан на два пъти. А вчера националният отбор до 17 г. загуби с 0:3 от останалия с 10 души съперник Украйна.
Тенденцията няма да се промени, докато след издънки като срещу Люксембург продължаваме да се вглеждаме основно в настоящия селекционер и повиканите от него футболисти.
И докато Футболният съюз, клубовете и самите привърженици не се обединят около въпроса как да започнем да създаваме футболисти на съвсем друго ниво, за да можем след години да имаме и съвсем други амбиции във футбола.
Това би трябвало да е основната тема за разговор във връзка с националния отбор особено сега, когато квалификациите свършиха. И когато имаме пореден шанс да погледнем на нещата поне малко в перспектива.
