Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

България на Ясен и нейната "изключително добра година"

В оптимизма, който продължават да демонстрират селекционерът и играчите на България, има нещо отчайващо пораженческо Снимка: Lap.bg
В оптимизма, който продължават да демонстрират селекционерът и играчите на България, има нещо отчайващо пораженческо

Националите завършиха поредния нерадостен квалификационен цикъл с унизителна загуба с 0:4 от Швейцария.

Футболистите на Ясен Петров изиграха още мач, който ни се иска да забравим веднага и никога повече да не си спомняме - но вече свикнахме почти всички изяви на националния отбор да са такива.

Който има неблагоразумието да пусне телевизора, за да проследи националите, или е още по-радикално настроен и е готов да посети някой двубой на живо, отдавна не очаква някаква кой знае каква футболна продукция.

Българският тим е толкова далеч от всякакви съвременни стандарти в играта, че сякаш единствените реални очаквания, които могат да се поставят, са свързани със себераздаването, с нагаждането на някаква тактика за противодействие и с поне минимална адекватност на футболистите и треньора.

За съжаление, все по-рядко виждаме дори това при "трикольорите" - не само на терена, но и извън него.

За съперници като швейцарския отбор, България вече може да бъде само боксова круша в удобни моменти, когато е необходима изразителна победа и оправяне на головата разлика.

В Люцерн ние въобще не стигнахме до чуждата врата, а в нашата спокойно можехме да получим и 9-10 гола. Не се случи, защото швейцарците бяха твърде нервни през първото полувреме, а през второто ни вкараха шест пъти, но два от головете бяха отменени. Като добавим и двете греди, получаваме адекватна картина на разликата в класите.

На терена всичко беше достатъчно очевидно, но изказванията от българския лагер след мача показват проблем със самото осъзнаване на реалността, в която пребивава националният тим.

След като се луташе цял мач между противниковите нападатели, Момчил Цветанов втрещи с прозрението, че националите са изпратили една прекрасна година, леко помрачена единствено от изядения бой срещу Швейцария.

"Изключително добра година за българския национален отбор", изрече Цветанов без видима ирония. "В последните мачове играем добре, имаме положителен баланс в резултатите, играем срещу много добри съперници. Трябва само напред и нагоре да вървим".

"Жалко, че така завършихме кампанията. Не мисля, че е толкова голяма разликата в класите с Швейцария", допълни той. "Видяхме, че през първото полувреме, когато стояхме компактно, се получаваха нещата..."

Със сигурност в този момент не един и двама зрители пред телевизорите са се заели да си припомнят резултатите на България през календарната 2021 г. и да издирват положителната тенденция.

Статистиката показва общо 3 победи от 13 мача (една от тях в контрола) и поражение дори от съперник като Литва. Светъл лъч беше равенството срещу Италия като гост и домакинските победи над Северна Ирландия и Литва.

Но въпреки спечелените точки, все пак не постигнахме нищо повече от предпоследно място в квалификационната група. И все още нямаме победа като гост от времето на Петър Хубчев преди три години.

Дори да оставим настрана резултатите, самата игра с глуха защита, изритани безцелно топки и тотален антифутбол все повече ни доближава до облика на футболно джудже.

Аутсайдер, който може само да пречи на противника да играе и се срива при първия гол в собствената врата.

Затова в контролата с Украйна в четвъртък заслужавахме да получим двуцифрен брой попадения, както и вчера срещу швейцарците. Ярмоленко и компания създадоха чудовищните 36 положения за гол срещу нас, Швейцария ги докара "само" до 18.

Но изказването на Момчил Цветанов не беше единственото, което предизвика повдигане на вежди.

"Завършихме по най-лошия начин годината на фона на добрите игри, които показахме. Не се получи. Вдигаме главите и гледаме напред", бодро заяви нападателят Георги Минчев, който игра през второто полувреме в Люцерн, макар и да не се забеляза на терена.

В този тип оптимизъм има нещо отчайващо пораженческо и вече е запазена марка и на самия Ясен Петров.

Селекционерът продължава да говори за някакво подмладяване - явно защото му е поставено като задача от ръководителите.

По начало е спорно доколко понятие като "подмладяване" въобще има някаква стойност в национален отбор, където се предполага, че играят най-силните и подготвени футболисти от съответната страна в конкретния момент.

Иначе Петров наистина прибегна до множество различни имена, откакто е начело, но голяма част от тях трудно биха отговорили на представата за млади футболисти, пък и не се представиха особено успешно.

В титулярния състав срещу Швейцария например имаше само трима души под 25 години. В този срещу Украйна бяха само двама. 

В Одеса дебютира 19-годишният вратар Светослав Вуцов, който безспорно е млад талант, но другият дебютант беше 28-годишният Едисон Йорданов.

На фона на обърканото като представи и половинчато подмладяване, Ясен Петров каза, че поема отговорността за краха срещу Швейцария, но същевременно иска договорът му да бъде продължен и през новата година, за да изпълни "мисията" си. 

"Надяваме се да дойдат по-добри моменти", промълви той, макар да не е ясно откъде идва тази надежда.

Защото на всеки здравомислещ човек вече отдавна е известно - с тези футболисти, този треньор и това ръководство на БФС, по-добре няма да става. Посоката е единствено надолу.

Дъното не е достигнато и до него има още път, но без съмнение именно по този път е поела футболна България. И се движи с големи крачки.

А ако изказванията на футболисти и треньори ни се струват непоносимо неадекватни, най-добре да си припомним от коя страна се вмирисва рибата.

"Първенството ни е интересно, конкурентно и доста атрактивно. Повечето клубове в Първа лига предлагат доста високо професионално ниво за нашите стандарти. Първенството ни е на средно европейско ниво. Това говори както за качеството на футбола, така и за бързината, техническите и физическите способности на футболистите ни" - откъсът е от изказването на президента на БФС Борислав Михайлов преди няколко дни.

Така че футболът у нас няма как да тръгне другояче. Защото хората, от които той зависи, просто не искат, не могат, или се преструват, че не могат да осъзнаят в каква ситуация са го поставили.

Най-четените