След тежкото поражение с 0:3 от Манчестър Сити, мениджърът на Ливърпул Арне Слот се опита да разведри ситуацията с шеговитото твърдение, че най-подходящият момент за обективна оценка на един отбор е в края на сезона. "Следващият най-добър момент за оценки е, когато всички сме играли с едни и същи съперници", заяви той.
Но истината е, че не е нужно да чакаме до средата на кампанията, за да разберем дали Ливърпул изобщо може да защити титлата си. Отговорът вече е ясен. Пет тежки поражения в едва 11 мача не оставят нито място за илюзии, нито за оправдания.
Дори за Слот числото се оказва стряскащо и след края на дербито на "Етихад" той призна: "Последното нещо, за което трябва да говоря, е битката за титлата. Реалността е, че сме 8-и." И ако преди седмици все още бе възможно да се мечтае за нов подвиг, единственият реален въпрос днес е дали Ливърпул може да спаси сезона си, да се добере до топ 4 и междувременно да натрупа инерцията, нужна за силна кампания в Шампионската лига.
Провалът срещу Сити (VAR не е извинението)
Слот имаше известни основания да изрази възмущението си заради отменения гол на Върджил ван Дайк, но дори не опита да скрие факта, че Ливърпул не заслужаваше да посрещне почивката при равенство. "През първото полувреме те бяха по-добри от нас във всеки аспект на играта", призна нидерландецът.
Статистиката наистина бе унищожителна от перспектива на "червените" - едва един удар в очертанията на вратата, загубени над 60% от единоборствата и пълен разпад на тима в ключовите зони. Много внимание бе насочено към това как Конър Брадли изнемогваше срещу изключителния Жереми Доку, при почти никаква помощ от страна на Ибрахима Конате и Мохамед Салах. Но истината е далеч по-сурова - Ливърпул губеше дуели навсякъде по терена. Никой от гостите не изигра мача с нужната интензивност, нито показа характер, подобаващ на действащ шампион.
А бившият ас на Манчестър Юнайтед Рой Кийн бе категоричен в ефира на Sky Sports: "Не можете да слагате Ливърпул в контекста на титлата. Сити изглеждаше по-техничен, по-мощен физически, по-завършен - каза ирландецът и бе безпощаден към защитата на Слот. - Те все още изглеждат безлични - решенията им, енергията им, цялостният им облик..."
Слот обаче настоя, че не е имало проблем с отношението и себераздаването. Според него всичко опирало до трудностите да се справят с многото играчи, с които Сити насищаше центъра. Така или иначе - обясненията тежат по-малко от фактите: Ливърпул просто не приличаше на отбор, способен да се противопостави на силен противник.
Кийн отхвърли и оптимистичната трактовка на Слот за второто полувреме: "Мачът беше свършил. Лесно е да играеш добре, когато няма какво да губиш." И макар това да не е напълно справедливо - Гакпо пропусна отличен шанс при 2:0 - едно е безспорно: Ливърпул не е онзи безмилостен отбор от предишния сезон.
400 милиона лири по-късно с по-слаб отбор
Твърде често през този сезон Ливърпул стартира мачовете си мудно и безлично. Допуска ранни голове и успява да се събуди едва когато вече е твърде късно за обрат. И въпросът, който всички си задават, е как е възможно това да се случва след лято, в което клубът похарчи над 400 милиона паунда?
Слот е прав, че физическите проблеми усложняват ситуацията, но всеки голям клуб е свикнал да се бори с контузии и липси.
Брадли и Мак Алистър тепърва навлизат в кондиция след лошата предсезонна подготовка, а нови попълнения като Фримпонг и Исак бяха възпрепятствани от травми. Но това по никкакъв начин не обяснява защо Флориан Вирц, вторият най-скъп футболист в историята на Ливърпул, все още не е допринесъл с нищо за новия си тим.
Същото важи и за Керкез, който загуби мястото си за сметка на Анди Робъртсън - играч, който бележи огромен спад във формата си през последните два сезона.
Липсата на химия е очевидна, а разпадът на някогашната стабилност е болезнено натрапчив. Балансът липсва, последователността липсва, идентичността липсва. Това не е Ливърпул.
Дийн Стъридж, бившият голмайстор на мърсисайдците, може би, обобщи проблемите прекрасно: "Миналия сезон имаше последователност. Тази година има нови играчи, огромни очаквания и шок от интензитета на Висшата лига." И в това има много истина - Флориан Вирц определено изглежда изненадан от разликата в темпото между Бундеслигата и Премиър лийг.
Старите проблеми и новите дилеми
Истината е, че проблемите не започнаха сега, а още в края на предишния сезон, когато умората започна да изцежда отбора. От началото на годината Ливърпул има 47 мача, в които само 21 победи и цели 16 загуби. И дори титлата не успя да маскира влошаването.
Преди тази кампания всички знаеха, че са нужни повече креативност в средата, по-голяма дълбочина в защита и по-клиничен нападател. И все пак, въпреки огромните инвестиции, тези проблеми все още съществуват, а към тях се добавиха и нови.
Вирц не намира ролята си. Гакпо не замества пълноценно Диас. Без Александър-Арнолд липсва онази щипка непредвидимост и острота. Екитике хем играе добре, хем не е забележителен. Конате е в катастрофална форма, а проваленият трансфер на на Геи тежи като воденичен камък.
Трудните решения пред Слот
И все пак нищо не е загубено. Ливърпул си става сила в Европа, а победата над Реал Мадрид беше най-яркото доказателство. Да, защитата на титлата е сред най-слабите в историята и само Челси през 2015/16 е бил по-зле на този етап. Но в лигата само Сити и Арсенал изглеждат недостижими за първите две позиции, а третото място на Челси е на едва две точки разстояние.
Програмата е благоприятна и тежките мачове се разреждат. От Слот зависи да постигне прогрес. От него се иска визия и стратегия.
Защото Ливърпул имаше план за всяка от летните си покупки. Нищо не беше "на килограм", нищо не беше пресилено.
Време е новите "части" да се монтират правилно, дори и с нагласата, че защитата на трофея е приключила. Време е да се помисли за бъдещето.
Ако Вирц е купен, за да бъде архитектът на новата атака, няма причина това да не започне да се експлоатира веднага. Ако Исак и Вирц имат потенциала да станат новото атакуващо дуо, трябва да видим това на терена. Ако Екитике е твърде добър за резерва, и той трябва да играе.
Трябва да се избистри и защитната линия, която издиша тотално.
Настъпи критичният момент за Арне Слот. Никой не иска уволнението му и "Анфийлд" го показва, но трябва да се излезе от безпътицата.
"Слот трябва да наложи състав, в който вярва. В който истински вярва", заяви Стъридж. И май повече разсъждения за излишни.
