Звучи утопично! Но има ли малко разум в ЦСКА и сред феновете, на Христо Янев трябва да бъдат гарантирани години доверие. Армеец по биография и дух, носител на Купата на България с аматьорския състав на ЦСКА (2016 г.), опитен вече, и все още с възможност да се развива, работяга, "не топящ човката" (по Гриша Ганчев), очевидно и тактик - това е Янев.
Какво повече? ЦСКА си намери треньора.
Със сигурност не е идеален. Но идеални хора няма. Всичко останало би било рулетка от несигурност чрез други неидеални хора.
След победата над Левски чисто обективно той е най-добрият вариант не просто за треньор, но и за дългосрочен треньор. Нужен е дългосрочен, защото в ЦСКА следва да се работи в перспектива със стратегия. Това няма как да се случи без постоянен наставник, изграждащ отбор. Следва да се знае също, че със сигурност се изисква дълъг труден градеж, понеже сегашното състояние на тима е отчайващо, тоест градежът е от нула. Поради всичко това, ако има днес нещо хубаво за ЦСКА отвъд традиционната сладост от успеха над вечния съперник, това е шансът един човек да бъде припознат безусловно за треньора на ЦСКА. Янев просто направи това, което Томаш не успя - би Левски с тактика.
Защо обаче всичко това е утопично?
Ами защото два неубедителни мача са нужни, за да почне традиционното фенско и журналистическо мрънкане срещу треньора. При две загуби - и за треньорска оставка. Мрънкане има и в момента срещу слабата игра на отбора, макар да няма треньор на света, който за месец и половина да стори чудеса; и то при купени на пожар 5-6 играча непосредствено преди него. Тази прословута и направо комична взискателност на червената общност ("В ЦСКА време не се дава на никого!") най-после следва да спре. Не само защото недоволството пренася отровна атмосфера в клуба. Най-вече защото е лишено от всякакъв разум.
От години ЦСКА няма общо с духа на миналото и славата. Взискателността виси във въздуха - анимационери се мислят за Ален Делон. За да се доближи дори малко ЦСКА до историята си, следва да се мине през огън и ад. А това може да се случи само чрез предоставено време, налична стратегия, треньор и ръководство, работещи спокойно и носещи си отговорностите.
Хрумва ли му някой, че ако един треньор не е сигурен в бъдещето си, той не носи никаква отговорност, най-вече пред себе си? За какво да тренира играчи, да гради състав, да чертае тактики, ако знае, че утре е далеч? За пари ли? Че нали ще е далеч с неустойка!
Стратегия и постепенна работа следва да има и с футболистите.
Колкото и да е слаба играта, в момента има поне 5-6 момчета, чиято класа е над нивото на българския футбол, или поне загатват за добро бъдеще (Питас, Делова, Панайотов, Лапоухов, Ето'о, Иванов...). Не бива след два слаби мача да почват вопли и срещу тях. Тук следва да се каже, че едно стабилно клубно ръководство слабо следва да се вълнува от фенските изблици. Никога Левски не би имал успехи в XXI век, ако Наско Сираков не пазеше като орел Станимир Стоилов при резилите му в началото. По същия начин тогава недоволстваше и синята общност.
Настоящото ръководство на ЦСКА все още е енигма в целия този аспект. Стипич и Керкез бяха изумителни генерални грешки. Виновни бяха не те, а тия, които са им подписали договора. На Томаш му се даде доверие, но пък той се сгромоляса.
Накратко, след вечното дерби ЦСКА получи шанс. Най-вероятно ще има още слаби мачове. Крехкият шанс е във всеобщо проумяване, че е нормално да има, а ще изчезнат само след дълга работа на един и същ треньор с постоянен гръбнак на състав.
