Можем ли да говорим за Симеонизация на Зинедин Зидан, след като защитно ориентираният му в последно време Реал Мадрид постига успехи, докато Диего Симеоне и Атлетико Мадрид са критикувани, когато се бранят пред вратата си?
Трудно е да приемем, че французинът заприличва на аржентинеца, както се опитват да изкарат някои специалисти.
Ако трябва да сме обективни, Реал Мадрид рядко правеше по повече от 4-5 паса на "Анфийлд" срещу Ливърпул през седмицата и беше воден от Каземиро, Начо Фернандес и Едер Милитао - все защитни играчи, а на вратата блестеше Тибо Куртоа.
Отборът на Юрген Клоп пое инициативата и имаше шансове да отбележи, но това не влиза в разговора. Важен е крайният резултат, а всички методи и средства, които са подчинени на победата, са разрешени. Някои са по-забавни и зрелищни, но други са по-ефективни. Видяното в Ливърпул беше изключение и, което е най-важно, продиктувано от извънредни обстоятелства.
Колко пъти в последно време се наложи на Реал Мадрид да запълва дупки заради липсата на основни футболисти? Дали развоят на първия мач на Валдебебас не предизвика известна предпазливост на реванша?
Всеки има своите отговори.
Но Зидан категорично не прилича на Симеоне, което не е нито нещо хубаво, нито нещо лошо.
Зизу разчита на прецизността на Тони Кроос, креативността на Лука Модрич, директността на Винисиус, енергичността на Ферлан Менди, трезвата преценка на Рафаел Варан, както и на силата на Серхио Рамос. Той разполага и с вратар, който е почти непробиваем.
Зидан не прибира отбора си всеки път, когато вкарат и не се отказва да атакува. Накратко - Зидан, подобно на останалите си знаменити колеги, включително и Диего Симеоне, обикновено не взема решения, които противоречат на силните страни на отбора му.
Ето защо той е най-добрият треньор в историята на Реал Мадрид. Това може да е единственото общо нещо, което той има с Чоло, който пък е най-добрият в Атлетико за всички времена. Иначе те са толкова различни, колкото и незаменими за клубовете си.
