Свикнахме когато се отправят критики към Манчестър Юнайтед и се анализира състоянието на клуба през последните години, да се стига до една неизменна за разискване тема.
Става въпрос за липсата на футболен директор.
Това лято ще станат две години, откакто започна търсенето и е логично привържениците да се чудят нормално ли е изборът на човек за длъжността да отнема толкова дълго. Та за същия период в Манчестър бяха издигнати девет нови небостъргача.
Дали всъщност назначаването на шеф, който да отговаря за спортната част, вече не е отпаднало от плановете? За търсенето на футболен директор се заговори през лятото на 2018 г., един бурен и напрегнат период, който се оказа и последният трансферен прозорец на недоволния и нацупен Жозе Моуриньо. Тогава новият директор трябваше да се появи с идеята да отговаря за трансферната политика и да изглади някои от проблемите, които гневяха Жозе.
Но в момента спокойно може да кажем, че в Юнайтед не търсят шеф, който да взима решенията за трансферите, нито такъв, който да избира кой да е мениджър. В други клубове футболният или спортният директор има огромно влияние върху тези два аспекта, но на "Олд Трафорд" структурата просто е различна.
Принципно, в Юнайтед статутът на мениджъра е първостепенен и целта е той да има власт близка до тази, която притежаваше сър Алекс Фъргюсън. Връзката на Оле Гунар Солскяер с Ед Удуърд винаги ще е директна, а не осъществявана през някой друг човек. Отношенията между двамата се смятат за ключови.
А що се отнася до назначенията и уволненията, отговорността продължава да е на изпълнителния вицепрезидент Удуърд. Той запазва доверието на собствениците семейство Глейзър, дори без да постигне големи резултати с привличането на Дейвид Мойс, Луис ван Гаал и Жозе Моуриньо.
Доста могат да се критикуват управленските решения в тези години и затова мнозина считат, че Манчестър Юнайтед би спечелил от един специалист по футболните въпроси, който най-малкото би трябвало да осигури повече постоянство при селекцията.
Именно този аргумент беше изтъкнат от Луис Кампос, футболния директор на Лил, при интервю за Sky Sports през октомври. Кампос е отговорен за покупките и продажбите на футболисти като Фабиньо, Бернардо Силва, Тома Лемар, Антони Марсиал и Никола Пепе, също така работеше с Моуриньо в Реал Мадрид.
По едно съвпадение, Луис Кампос беше свързван с вакантния пост на футболен директор в Юнайтед. Забравете слуховете за нови играчи: големите предположения се въртяха около името на костюмирания шеф, който ще представя попълненията.
Медиите спекулираха и за напреднали преговори с Антеро Енрике, спортния директор, който в момента е без отбор, но последно беше в Пари Сен Жермен и успя да привлече Килиан Мбапе (едни 160 млн. паунда доста му помогнаха в това начинание). Говореше се и за контакти с други имена с опит в длъжността - бившия директор на Евертън Стив Уолш, бившия на Тотнъм Пол Мичъл, Ралф Рангник от РБ Лайпциг, Стюърт Уебър от Норич, както и с бившия вратар на Юнайтед Едвин ван дер Сар, настоящ технически директор на Аякс.
Други легенди на Юнайтед като Рио Фърдинанд, Патрис Евра, Неманя Видич и Дарън Флечър също водеха разговори, но стана ясно, че те могат да предоставят някое ценно мнение, но не и да бъдат официални кандидатури.
Истината е, че дори сега да бъде назначен директор, той няма да получи влиянието, обичайно асоциирано с тази роля.
В Манчестър Юнайтед са доволни от екипния подход, който изградиха след като Фъргюсън се оттегли и вече не можеше да се разчита на неговите уникални връзки, познания и нюх. "Червените дяволи" трябваше да разпределят функциите му, да добавят към процеса засилени анализи на данни и повече гледни точки на експерти.
Сега структурата е в етап, в който са обособени две отделни нишки.
От една страна е треньорското звено, оглавявано от Солскяер и Майк Фелън, а от другата е селекционното, в което на върха са Марсел Баут (шеф на глобалната скаутска мрежа), Мик Корт (главен технически скаут) и Джим Лоулър (главен скаут).
Саймън Уелс, описван като личния скаут на Солскяер, също има влияние, а важността на шефа на скаутските операции Стивън Браун също е все по-голяма. Браун в момента се намира на пресечната точка между скаутите и науката, защото ръководи екипа, който използва споменатите статистически данни.
Системата е драстично развита в сравнение с времената, когато Лоулър почукал на вратата на сър Алекс, за да подхвърли, че Хенрик Ларсон може да помогне при атаката на титлата през 2007 г.
"Преди много се разчиташе на инстинкт и персонална преценка, която не е задължително да е подкрепена от масивен анализ, макар че Ларсон беше опитен професионалист", разказва източник от клуба.
Сега трансферните цели минават и през наблюдение, и през статистически анализ - дори при Одион Игало - и както мениджърът, така и селекционното звено си запазват правото да налагат вето. Тази колегиална структура има за цел да утвърди някакво консистентно ниво на привличаните играчи, дори ако мениджърите се сменят.
Ако финансово възможностите не съвпадат с желанията или трансферът е невъзможен по друга причина, на Удуърд се пада да съобщава лошите новини - например да каже на Моуриньо, че изборът му за централен защитник не е подходящ. Конкретният случай предизвика откритото недоволство на португалеца, както бихме си и представили, но противно на някои спекулации, Моуриньо всъщност е бил срещу идеята за назначаване на футболен директор.
Ролята на Ед Удуърд ще остане същата, независимо от мениджъра или от евентуално назначение на директор, а намесата му в трансферите ще продължи да е осезаема.
Той присъстваше на Карингтън през март, когато талантът от Бирмингам Джуд Белингам дойде със семейството си. Преди това летя до Залцбург заедно със Солскяер, за да говори очи в очи с Ерлинг Хааланд. Удуърд беше и човекът, който през януари даде 15 минути на изпълнителния директор на Борнемут Нийл Блейк да отговори на финалната оферта за Джошуа Кинг.
Никой спортен директор няма да измести Удуърд от тези функции, единствено би могъл да окаже известна допълнителна подкрепа.
Предвид множеството отдели, за които директно отговаря изпълнителният вицепрезидент (сред които са селекционният щаб, академията и спортните съоръжения), някои смятат, че всъщност Юнайтед се нуждае не от спортен директор, а от администратор, който да облекчи поддържането на отделните звена.
За трансферните операции допринася и Мат Джъдж, главният посредник на Юнайтед, който всекидневно общува с агенти и си е изградил солидна репутация през шестте години в клуба.
Преди Джъдж е имал кариера в корпоративните финанси, а сега има задачата да преговаря с трансферните цели. Често той довежда до финална фаза преговорите с няколко от набелязаните играчи за даден пост, за да остави на Юнайтед няколко опции.
Някои обаче посочват, че "червените дяволи" биха могли да са по-бързи на пазара и дават за пример проточилия се процес по привличането на Бруно Фернандеш.
Няма ли да е от полза един опитен футболен човек, който да събира информация за всички обстоятелства около даден играч, за клаузите в съществуващия му договор и т.н.?
Източници твърдят, че на "Олд Трафорд" не са били наясно например с клаузата за разтрогване на Такуми Минамино от РБ Залцбург в размер на 7.25 млн. паунда. Юнайтед не е опитвал да изпревари Ливърпул за подписа на японеца, но при него имаше солиден потенциал за печалба при препродажба.
До момента обаче всички петима новопривлечени при Солскяер (Хари Магуайър, Уан-Бисака, Даниел Джеймс, Игало и Фернандеш) оставят добри впечатления и това подсилва впечатлението, че клубът си има футболен директор в лицето на норвежеца.
Както и Фъргюсън, Солскяер предпочита да делегира преки треньорски задачи и да мисли за общата картина. Можем да сме сигурни, че докато той е начело, попълненията ще отговарят на определен универсален профил.
Съмнения биха възникнали отново, ако по някаква причина Оле се раздели с поста си. Ще предприеме ли наследникът му същия цялостен подход?
От Юнайтед са уверени, че сегашната система гарантира стабилност на състава и нов мениджър не би означавал тотална подмяна на играчите.
Затова и няма особена нужда от футболен директор. Поне в смисъла, в който тази длъжност е възприемана досега.
