Мартина Стефанова е един от най-дейните културни мениджъри в България в момента. Тя е един от основателите на Арт фондация „ДОМА" и е сред хората, които стоят зад амбициозния проект „квАРТал", който преди няколко месеца събра стотици хора на добилият огромна популярност „квАРТал Фестивал" в София. Тази вечер от 19:00 ч. Мартина ще бъде специален гост-лектор в бар „Безстрашни пичове", където ще сподели своите истини за маркетинга и изкуството, а през следващите два месеца тя ще бъде ментор на младите брандове, които използват ко-уъркинг пространството на Jameson "Безстрашни пичове".
Завършила си графичен дизайн в Москва. Какво те накара да избереш руската столица като мястото, на което да развиеш таланта си?
Стана естествено, заминах още като дете с моите родители. Там завърших средното си образование и, разбира се, имах избор за висшето. Русия има дълбоки корени в графиката, там е един от центровете на авангарда в началото на миналия век и възможността да уча именно във факултета, свързан с това ме заинтиргува изключително много. Той следва школата Баухаус и се явява алтернатива на академичното художествено образование. Всеки получава пълно художествено образование съчетано с история на изкуството като последната година избира към какво да се насочи. Тогава се насочих към графичния дизайн. Други мои колеги станаха едни от водещите дизайнери на шрифтове, илюстратори, фотографи, съвременни художници, с големи награди в областта.
След периода си в Москва специализираш една година в Южна Корея. Какъв беше най-големият културен шок за теб при пристигането ти там и какво според теб е нивото на европейските студия за анимация в сравнение с корейските?
Заминах по обменна програма от Московския ми университет в изключително интересно време. Южна Корея тъкмо се бе отворила към света след дълги години и шокът беше на много нива, все позитивни, разбира се. Ние бяхме сред първите все повече навлизащи европейци и изведнъж се усетихме като кино звезди. Спираха ни постоянно да се снимат с нас, правиха ни комплименти, в компанията си имахме едни от най-известните по това време музикални звезди, снимахме се в национални реклами, а накрая ми предложиха да стана и водеща в една от големите телевизии, дори без да говоря добре езика. Беше като сън. Вече не е така, всичко е много по-умерено.
Южна Корея е сред водещите страни в сферата на анимацията. Там тя се използва във всички сфери на ежедневието, не само в мултимедийната индустрия. Може да видиш месарски магазин или лекарски кабинет със симпатични аниомационни персонажи. Дори полицейското отделение те посреща така. Музеи, съвременни или исторически, държавни структури, това за тях е неотлъчна част от живота. Съответно в нашия факултет имахме изнесени лекции на професионалисти от Холивуд, работещи в Pixar и Disney. Подходът наистина е много сериозен. В Европа анимацията е нещо много по-специализирано, не толкова широкообхватно и според мен има какво да се учим от тях.
Как се стигна до основаването на Арт Фондация „ДОМА" и какъв беше първият ви проект?
След години в рекламния бизнес като дизайнер и арт директор в двете столици Москва и София реших, че е време да се отдам на каузата за повече съвременни събития в България. Правеше ми впечатление колко повече неща в културен план се случват в Москва и колко по-малко съвременни и актуални тук. Тъкмо по това време се появиха Sofia Design Week, Architecture Week, Dance Week и някак си видимо нещата започнаха да се променят. Това ми даде желанието да се върна и установя тук, да мога да допринеса за повече такива събития у нас.
Всичко започна с това, че исках да поканя корейците и специално моя декан от Южно Корейския университет, който е известен художник и вече имаше няколко големи проекта в Москва. Идеята прерасна във фестивал, който нарекохме ДОМА Арт Фест (DOMA Art Fest), чието първо издание беше "Пулсът на Южна Корея".
Последва второ и трето издание, а сега имаме годишна програма под надслов DOMA Art Events, състояща се от изложби, музикални събития, пърформанс и др. Започнахме и други проекти като обособяването на културен квартал в София "КвАРТал" между булевардите Дондуков, Мария Луиза, Сливица и Васил Левски. Тази година имаме юбилей, защото точно преди 5 години заедно с Дойчин Котларов основахме Арт Фондация ДОМА и започнахме нашата дейност, отдадени на каузата за повече съвременно културно съдържание, както и представянето на българско такова в чужбина.
Защо реши да вземеш участие в проекта „Безстрашни пичове"?
Открих инициативата за много близка до мен и моята история и това ме вдъхнови да разкажа на повече хора, че да си безстрашен не е страшно. Всеки може да прави това, което иска, дали воден от каузата или желанието си да създава нови продукти, да влага всичко от себе си и да не го е страх от провала, да се учи и върви напред. Това е един експеримент, който няма как да знаеш дали ще се получи, но си заслужава да се опита и затова ми харесва този проект. Той мотивира именно този опит, дава смелост.
Очевидно споделяш философията на Джон Джеймисън „Sine Metu". Би ли си направила татуировка на тази тема и ако да - къде?
Интересен въпрос. Разбира се, че я споделям, защото подобно на него и аз тръгнах по пътя си рискувайки, водена от своята кауза. И определено влагам много в нея. Нямам татуировки, но естетически ме привличат. Затова може би някой ден бих си татуирала нещо, което да ми напомня да вървя напред, да речем на пръста, за да ме опътва.
В България има много талантливи млади артисти, които желаят да започнат свои собствени проекти, но по една или друга причина не успяват. Как е възможно да се създаде на родна почва арт проект от ранга на „квАРТал"?
КвАРТал е място, което по естествен начин събира изкуството и културата от години. На тази територия има множество културни наслагвания, там живее голяма част от софийската интелигенция. Нашата мисия е да засилим този процес и да добавим липсващите парченца от пъзела. В КвАРТал-а има вече доста безстрашни пичове, рискували да отворят собствено ателие, заведение или друго, свързано с органичния или културен живот. Много от тях работят вече заедно или си помагат.
Това е една от причините да успяват. И все още има много пустеещи прекрасни пространства, чакащи своите нови безстрашни пичове. Защото когато са много на едно място рискът да не успееш е много по-малък. Да го наречем градски клъстер, където всички си взаимодействат, а ние им помагаме за това. Така този проект се случва напълно естествено и като самоинициатива, без институции, от хората за хората.
За да успее или да не успее един проект има редица причини. Зависи дали е продукт, организация или фестивал. Важно е обаче той да отговаря на следните въпроси: каква е каузата и колко тя е актуална и колко аз съм съпричастен и вярвам в нея? Какъв е продукта, колко е нужен на днешния пазар, какво му е интересното или новото?
От там насетне идва маркетинга и това по какъв начин това стига до правилните хора. Често идеите са необмислени, хората не обръщат внимание на липсата на синхрон в проекта: дали публиката или екипът са грешните, дали посланията, а понякога цялостната посока на идеята е хаотична и това се усеща. Тези неща рано или късно водят до неуспех, който обаче не трябва да отказва, а напротив, да учи и да се върви напред. Много хора обаче спират при първото падане. Веднъж ставайки част от т.н. безстрашни пичове те трябва да са готови да падат много пъти, но и да се учат. Това е пътят към успеха.
Разкажи ни повече за себе си - как запълваш свободното си време?
Свободното си време го отдавам на добри културни събития, организирани от колеги. По този начин хем получавам удоволствие, хем професионално няма как да не ги следя. Реално когато човек започне да работи за себе си, а не за някоя корпорация, цялото си свободно време отдава на каузата или проекта, който е започнал. И това е удоволствие.
Иначе много обичам да пътешествам. Доста често отново със същата кауза. Няма как, това е моят живот.
Какви са бъдещите ти творчески планове?
В момента Арт Фондация ДОМА подготвя няколко нови проекта, за които още не мога да говоря, но ще се радвам скоро да споделя. Важното е непрекъснато да се развиваме и растем, да сме гъвкави и да мислим нови идеи.
Иначе сред основните настоящи и бъдещи планове е работата върху арт квартала в София КвАРТал, а също така и разширяването на сътрудничеството ни с други организации извън България. Една от мисиите на фондацията е не само да работи за по-добро съвременно културно съдържание тук, но и да представя такова навън.
Какво прави „Безстрашни пичове" толкова специално място?
Самата идея да се създаде място за и в подкрепа на хора, рискували или желаещи да тръгнат по този път е вече много специална. Но не само мястото, а и програмата от професионалисти, готови напълно да подкрепят тези хора, да разкажат своите истории и опит, да ги опътят, ето това е тази безценна добавена стойност, защото няма страшно да си безстрашен.
