Андрес Иниеста: Нямам манталитет на нападател

Голът във вратата на Холандия промени ли живота ви?

-Много. Особено по отношение на публичността. Това обаче е естествено. Да вкаращ гол на финала на световно първенство прави страхотно впечатление и привлича вниманието на медиите.

Може ли да се каже, че преживявате най-добрия период в кариерата си?

-Чувствам се отлично - както физически, така и психологически. Не знам дали мога да нарека този етап най-добрия в кариерата ми, но изпитвам огромно удоволствие от всичко, което се случва. Свърших много работа през лятото, за мен то бе много добро. Нямам никакви здравословни проблеми, играя постоянно. Целта ми е да продължа да бъда в това състояние и да прогресирам.

Колко често гледате записите от попаденията си на „Стамфорд Бридж" и в Йоханесбург?Само когато искате да подобрите настроението си или и в други случаи?

-Не зависи от настроението ми. Обикновен правя това когато имам свободен ден и време, за да се поровя в Интернет. Гледал съм ги стотици пъти, често ми напомнят за тях.

За това ли мечтаехте като малък?

- Когато бях дете винаги казвах, че искам да бъда футболист и да играя в първенството на Испания. За друго не съм си мислил.

Можете ли да си спомните за някоя похвала или поздравление след тези попадения, които са ви зарадвали дори повече от спечелените титли?

-След гола на „Стамфорд Бридж" повече от всичко ме зарадваха две съобщения на мобилния ми телефон. В едното пишеше „ти заслужаваше това", а в другото - „ти трябваше да направиш това". А на световното първенство много ме развълнува благодарността, която ми бе изказана заради надписа на фланелката ми, посветен на Дани Жарке. Това засяга не футбола, а човешките отношения затова е още по-ценно.

Гледайки попаденията ви няма как човек да не се зачуди защо не се опитвате по-често да стреляте към вратата...

- Мнозина ми казват, че трябва да го правя. Но понякога на терена решенията се вземат мигновено. Ако избера да стрелям към вратата сам, значи съм преценил, че това е най-доброто продължение на атаката. Но аз се гордея с играта си и ако успея да подам точен пас.

Трудно ли е да промениш мисленето на играч, който е свикнал преди всичко да подава?

-Донякъде е трудно. Аз просто нямам манталитета на нападател, който когато получи топката вижда само вратата. Аз по-често мисля за паса, отколкото за директния обстрел към вратата, това просто е част от моя стил на игра.

Какво почувствахте когато се озовахте пред вратата на Стекеленбург четири минути преди края на продължението на мача в Йоханесбург?

- Всичко се случи толкова бързо, че нямах никакво време да мисля или да чувствам каквото и да било. Смятам, че съдбата реши Испания да спечели титлата.

Сега ви аплодират на всички стадиони. Очаквахте ли го?

-Аз съм безкрайно благодарен на хората, които го правят. Все пак не играя с националния отбор, а с клубния. Например в Сарагоса спечелихме с 2:0, но въпреки това зрителите станаха и ме поздравиха.

Забелязвате ли, че дори на стадиони, на които традиционно се отнасят доста враждебно към Барселона, за вас се прави изключение...

-Привържениците на другите отбори изобщо не са длъжни да ме аплодират когато напускам терена. Все пак ние сме съперници. И точно затова съм им много признателен.

Изключение направи само публиката на „Сам Мамес". Това, което се случи там имаше ли някакви последствия за вас?

-Не.

Но вероятно ви е било болно?

-Да, много. Не разбирам подобно поведение. Да освиркваш играч, който е получил подобен удар в краката. Някои си помислиха, че разигравам театър, но аз никога не съм постъпвал така. Достатъчно е да видите запис на това нарушение. Не казвам, че зрителите на трибуните са длъжни да не ме освиркват, но точно в този случай поведението им бе неправилно.

Мислите, че ще ви аплодират и на „Сантяго Бернабеу"?

-Ще видим. До този мач има още много време.

Мечтаете ли за Златната топка?

-Ще излъжа ако кажа не. Кой не мечтае за това?Приятно е да си в списъка с най-добрите. Винаги съм искал да играя на най-високо ниво и да печеля отличия с отбора си. Но никога не съм мислил за индивидуалните награди. Да претендираш за тях е лесно, да ги получиш - трудно.

Назовете трима играчи, които освен вас са достойни да получат този приз...

-Златната топка може да бъде дадена на мнозина. Всеки кандидат има своите привърженици и противници. Тук всичко е относително, няма строги правила. Не е като в математиката където две плюс две е четири. Аз имам своите предпочитания, но ще ги запазя за себе си. Най-големи изглеждат шансовете на Меси, Шави и Снайдер. Диего Милито например отсъства от списъка въпреки че бе най-добрият в Шампионската лига. Това е доказателство, че това не е математика.

Новините

Най-четените