Думата "кретен" се използва широко и с охота в разговорния български език. Но може би не всички, които я употребяват, знаят, че използват преносния ѝ смисъл.
Кретенизъм е медицински термин, а страдащите от това състояние кретени са горе-долу това, което и описваме, когато държим да обидим някого - умствено и физически изостанали хора с доста специфични черти.
Но имаме щастието да срещаме кретени само в преносния смисъл на думата заради една малка добавка в храна, която консумираме постоянно. И благодарение на лекари от иначе идилична страна, която свързваме с богатство, спорт и атлетизъм, а не с масови тежки увреждания.
Това е Швейцария, където допреди само около един век е имало огромен брой хора, които са страдали от кретенизъм.
Той се характеризира с нисък ръст и нанизъм, трудна подвижност, хората са глухи и неми и със забавено умствено развитие. В много случаи имат и гуша.
Още от римски времена е известно, че това заболяване е по-разпространено в алпийските региони на Европа в сравнение с другите части на континента. Има изчисления, че в най-високите долини до 90% от населението страда от гуша, а до 2% - от кретенизъм. Преброяване в кантона Вале от началото на XIX век сочи, че от 70 000 души население 4000 са страдат от кретенизъм.
Думата е френска, но се смята, че произходът ѝ е от латинската дума за християнин - по-скоро от съчувствие и за да посочи, че и тези жестоко увредени хора са обичани от Бога.
Вероятно вече се ориентирате, че става дума за заболяване, известно и у нас като "гуша", т.е. увеличена щитовидна жлеза.
Това е резултат от хипотиреоидизъм - намалена функция на жлезата, което в най-тежките, вродени случаи води до кретенизъм.
Нещо повече - в България също има ендемични за "гуша" региони и те са планинските - Родопите, Рила, Пирин, Стара планина - също като в Швейцария.
Защото, за да може да функционира щитовидната жлеза, тя се нуждае от йод. Без него тя не може да синтезира хормони, които са от основно значение за метаболизма, растежа и енергията. И в райони, където липсва естествен йод в почвата или водата - и оттам в храната, жлезата се уголемява в опит да получи повече йод, и така се формира "гуша". При тежък дефицит на йод по време на бременността или в ранното детство се стига до забавяне на развитието и кретенизъм.
А липсата на йод в Швейцария и изобщо в планинските райони по света, се крие именно в спецификата на този релеф.
Елементът се намира в големи количества в морската вода. Преди няколко милиарда години тя е покривала почти цялата планета, а след оттеглянето на океана върху сушата е останал отложен слой йод, който и до днес присъства в почвата.
Проблемът на Алпите и високите планини е, че огромният слой лед, който ги е покривал по време на последната ледникова епоха, е разрушил почвените пластове и е "отмил" йода. Последващото и продължаващо и до днес топене на ледници в Алпите продължава да отмива минералите в почвата, стръмният релеф допринася за ерозията, а в Швейцария има и друг проблем - моретата са далеч, както и йодните им изпарения.
След редица предположения на какво се дължи толкова високата честота на "гуша" и кретенизъм в Швейцария - лоша хигиена, замърсена вода, кръвосмешения или влажност на въздуха, се появяват предположения за връзката между липсата на йод и кретенизма.
Първоначално обаче на пациенти са били давани високи дози йод - като лекарство, което е имало не по-малко тежки последствия от липсата му. Предозирането може може да доведе дори до отравяне и също вреди на функцията на щитовидната жлеза.
През второто десетилетие на XX век обаче започва да се налага схващането, че "гушата" се дължи на подуване на щитовидната жлеза, която е "гладна" за йод, а "лекарството" са постоянни малки дози, част от ежедневната диета.
През 1918 година лекар на име Ото Байар прави експеримент - товари муле с торби със сол, смесена с малки количества йод, и се отправя към селце в Алпите, където има много случаи на кретенизъм.
Тази сол става част от диетата на 5 семейства в отдалеченото село в продължение на 5 месеца.
След това се оказва, че гушите на хората са изчезнали, но нямат и признаци да натравяне с йод. Резултатът осигурява на лекаря федерално финансиране, с което да разшири експеримента си в друго село. Така благодарение на Байар над 1000 души със симптоми на хипотиреоидизъм се излекуват за кратко време.
Няколко години по-късно - през 1922 г., комисия от учени, военни и представители на здравните власти издава препоръка всички кантони в Швейцария да въведат продажби и да промотират консумацията на йодирана сол.
Солта е избрана като начин за добавяне на йод в диетата заради достъпността и редовния ѝ прием, както и заради факта, че обогатяването ѝ е лесно.
Първите количества с обогатена с йод сол са произведени в Швейцария в края на 1922 г. Към края на десетилетието профилактичната програма обхваща цялата страна, а честотата на "гуша" и кретенизъм намалява значително.
През 1924 г. йодирана сол започва да се произвежда и в САЩ.
Днес тя е част от диетата в десетки страни в света, включително и в България - като йодирането на солта у нас е станало задължително в края на 50-те години на миналия век.
А междувременно, тъй като кретен е обидна дума далеч не само в българския език, терминът кретенизъм вече се смята за остарял и вместо него се използва понятието вроден хипотиреоидизъм.
