Какво липсваше на Левски тази година, за да спечели титлата?
- Може би постоянство. Имаше доста катаклизми, ако мога така да ги нарека през целия сезон, който мога да определя като преходен. Но като цяло в някои мачове Левски загатна за потенциала си и в действителност имаше шансове да бъде по-напред в класирането и да се бори за шампионската титла. Но понякога е така, и в по-големи отбори се случват тези неща.
Най-незабравимият мач, в който си взел участие?
- Естествено, че мачовете в Шампионската лига няма да се забравят никога. Те си остават като част от нас, от феновете и във всички. Еуфорията у хората тогава се предаде и у нас. Усещането беше уникално.
Какви съвети би дал на по-младите си колеги, за да успеят във футбола?
- Малко е странно съвети да излизат от моята уста и се страхувам да не прозвучи, че се правя на гуру или нещо подобно. Но като цяло най-важното е постоянство и колкото се може повече да мислят за футбол. Това са двете най-важни неща, а щом са в Левски качествата ги имат.
Отборът, на който си се възхищавал като дете?
- Това не е трудно да се отговори, защото обикновено всички деца са от най-силните. Аз бях от Милан в ерата на Рийкард, Гулит и Ван Бастен.
В кой отбор не би играл никога?
-(Усмихва се) По-лесно ми е да отговоря за кой бих играл, защото вече на тия години ще ми е трудно. Има много отбори, които не са ми симпатични.
Вярваш ли в Господ?
- Да. Може да се каже, че съм набожен над обикновеното. Гледам да посещавам всяка седмица църква, но ако не успявам, задължително поне веднъж месечно.
Ако съдията не ти свири очевиден фаул в наказателното поле, как ще реагираш?
- С годините реагирам по различен начин. Сега със сигурност ще бъда по-спокоен и реакцията ми ще бъде по-умерена, отколкото преди десет години. Тогава бях по-млад, по-импулсивен и исках правдата да възтържествува. В днешно време знам, че съдиите също са хора, които също грешат. Може би по-често трябва да си го задаваме този въпрос, трябва да им даваме по-голяма поле за изява и да ги оставим по-спокойно да работят.
С какво ще се занимаваш, след като прекратиш футболната си кариера?
- Надявам се да остана във футбола. Имам такива планове, но знаете, че в този спорт всяко нещо е предпоследно и на другия ден може да се смени всичко изцяло, така че не мога да кажа с голяма сигурност какво ще се случи.
Освен футбола, какви други хобита имаш?
- Много са. Играя тенис, карти, шах, нормални неща, които предполагам всеки нормален човек прави и в това число и аз.
Най-твърдият защитник срещу, който си се изправял някога?
- В съзнанието ми се е запаметило името на английския национал Сол Кембъл, защото габаритите ни доста се различаваха. Двубоят бе доста отдавна между националните отбори на България и Англия.
В момента кой е най-добрият отбор в България?
- За мен Левски е най-добрия отбор и не го казвам по задължение, защото съм част и в същото време и фен на този отбор. Все пак хората, които ме познават знаят, че казвам винаги това което мисля. Затова ще се повторя, имаше моменти, когато отборът играеше много добре и това показва, че заслужава нещо повече. Но за момента класирането говори само по себе си.
Какъв е твоят страх?
- На този етап страха ми е Левски случайно да не попадне в Лига Европа.
Кой е най-добрият треньор, който някога си имал?
- Като цяло съм работил с много треньори, но като име това е Михай Стойкица, който в момента е начело на Стяуа. За мен той имаше рутината и опита и представата ми за най-добър треньор е той.
Докога ще останеш в Левски и смяташ ли да станеш треньор?
- В Левски съм поне още една година, тъй като тогава изтича договора ми. Надявам се да си изпълня контракта и следващия сезон да е по-благополучен от този. След това ще мислим. Аз съм казвал неведнъж, че когато усетя, че вече губя контрол над нещата, ще спра от само себе си и все още се убеждавам, че ще направя именно това. Надявам се да не съм в ситуация някой да ми го подсказва.
Успяваш ли да се абстрахираш от шепата хора по трибуните, които те освиркват по време на мач?
- Ако кажа, че напълно се абстрахирам, ще излъжа. Естествено, че това е дразнещо, все пак толкова години, толкова пот, толкова нерви съм дал за този клуб. Всичкото това отношение е необичайно не само към мен, а и към който и футболист на Левски - да бъде освиркван от собствените си фенове. В едно трябва да бъдат сигурни хората - аз лично искам победата не по-малко от тях. Единственото нещо с което един фен може да помогне е да подкрепя отбора си.
Определено на стадион „Тича" не ти върви. Миналата година направи пропуск, а феновете не пропуснаха да те освиркват. Ще успееш ли да се отърсиш от лошия късмет, който те преследва във Варна като се разпишеш в „черноморската" врата?
- Мачът с Черно море е много важен. Абстрахирам се от това дали аз ще се разпиша или някой друг, важното е да победим в този двубой, който реално може да ни отвори път към Европа.
Напоследък много се говори, че след края на сезона ще отидеш в Стяуа или в друг чуждестранен отбор. Има ли такава вероятност?
- След като съм тук и съм подписал договор за още една година, моето желание е да остана в Левски. Ако има някакви запитвания от някой клуб, което за моята възраст ще е малко странно, ще трябва нещата да се обсъдят дали е изгодно за Левски и за мен. Но като цяло аз смятам, че времето ми за игра в чужбина и преминаването в друг клуб е изтекло и заради това искам да завършва кариерата си в Левски.
Защо не игра в двубоя в Мездра?
- Натрупаха се доста мачове в този период - сряда-събота и обсъдихме със спортния директор на клуба Георги Иванов, че няколко от по-възрастните футболисти в отбора имаме нужда да отпочинем, за да сме свежи за следващата серия от важни двубои. Разбира се сега всички осъзнаваме, че може би това е било грешка, но човек се учи докато е жив и се надявам това нещо да не ни тежи след края на сезона. Дано да играем отново в Лига Европа и този мач в Мездра да се забрави.
Какво ти е мнението за „сините" фенове, ама честно?
- Честно ще кажа, че съм изпитвал уникално усещане, играейки пред пълен „Герена" и пълен „Васил Левски" със хиляди сини фенове. Това никога няма да се забрави и със сигурност се отдава дължимото и на феновете. Разбира се има и шепа хора, които се опитват да повлияят със сигурност не положително на Левски. Като освиркват не само мен, а и който и да било футболист, те не помагат на футболен клуб Левски.
Какво е нужно на отбора, за да бъде такъв какъвто бе преди три-четири години?
- Трудно може да се сравнява даден отбор с предишен или с бъдещ, защото такава асоциация не е правилна и няма да се прави не само в Левски, но и във всеки европейски гранд. Всяко нещо с времето си, както се казва в притчите. Този отбор отпреди 3-4 години беше добре комплектован, имаше чудесни футболисти и сега е въпрос на време настоящите играчи да се обиграят да постигнат, ако не същите, то поне частични успехи от тези, които ние постигнахме.
Ще съумеете ли да сглобите силен и боеспособен Левски до началото на следващото първенство?
- Естествено, ако има търпение и ако се работи по същия начин. Както казах Левски има футболистите и добрия колектив и всичко ще си дойде на мястото.
