Великолепието на неделния следобед си отиде. Някакъв глупак наду свирката и се направи на велик, изгонвайки капитана на единия от двата много силни манчестърски отбора и предреши дербито още в 12-ата минута. Не е ясно защо този нещастник със съдийски екип показа червен картон за нещо, което по принцип не е нарушение на правилата. За да се направи на велик и модерен пред шефовете ли, защото напрежението му дойде в повече ли? А и какво ни пука? Очакваният с нетърпение от седмици мач нагарчаше с биричката след нелепото отсъждане.
Същият този Крис Фой опорочи по-рано през сезона два мача - Куинс Парк - Челси (1:0) и Стоук - Тотнъм (2:1). В дербито на Западен Лондон извади 9 жълти и два червени картона на Челси, срещу който отсъди и несъществуваща дузпа, от която падна победния гол за съперника. На „шпорите" направо им се повръща от Фой, който не видя три дузпи за тях в Стоук, отмени редовен гол и изгони за безобидно нарушение Кабул.
Часове след манчестърското разочарование да не видим сблъсъка в пълния му блясък, някакъв сляп човек с екип на съдия пропусна да даде очевадна дузпа за Барселона в последните секунди и това струваше на Меси и компания 2 точки. Пак в дерби, с Еспаньол. Удар от близо на Педро летеше в празната мрежа, но защитник спря топката с ръка, умишлено и съвсем лесно забележимо. Съдията бе на 10 метра, виждайки всичко. Или поне - с пълна видимост към всичко...
И така - само за ден два големи мача получиха белега на съдийските неумения и гафове. Това е само глазурата. Случва се ежедневно по терените на какви ли не двубои.
За какво са ни тези съдии при динамиката на футбола в наши дни? И не трябва ли най-накрая да се вземат мерки срещу това те да предопределят изхода на мачовете?
Великата игра не бива да гледа много далеч, за да види отговора. В американския футбол той отдавна е намерен и там съдийски грешки на практика няма.
Три са отправните точки. В Щатите за играта, която далеч не е толкова бърза и динамична, а е по-скоро „стоп-старт" с чести накъсвания и прегрупиране на отборите, за нарушения дебнат 7 рефери. Във футбола са достатъчни петима, както се експериментира в евротурнирите с добавените арбитри до вратите. В американския футбол главният съдия взима решенията, но шестимата му помощници разполагат с жълти флагове и, когато видят нередност в своя „парцел" от терена, хвърлят знаменцето на игрището. То е лесно забележимо и главният веднага спира играта и отива при асистента. Консултация, решение. При неяснота и несигурност следва допитване до екипа в техническата стая, където гледат повторение. Но прегледите на положения са рядкост, основно по искане на съдията. Докато двамата треньори имат право да поискат такова само по три пъти на полувреме, а ако апелът им е неуспешен, губят право на един таймаут. По такъв сценарий може да се разреши поне в международните мачове и големите първенства, където е технически постижимо, проблемът със спорните отсъждания. Петимата съдии се настаняват, както и сега в Лига Европа. Но двамата странни човека до вратите не са „телевизор без звук", а имат право да сигнализират. На бас, че един такъв щеше да види дузпата за Барса без колебания!
А треньорите да получат право да искат по 3 видео преразглеждания на решение на мач. Ако апелът им е неуспешен, губят по една смяна. Или нещо такова, което да накара наставниците да не злоупотребяват с правата си. Реално ключовите спорни съдийски грешки на мач са не повече от две-три. С такова нововъдение може да се избегнат. Времето няма да се удължи много, защото едно преглеждане на видео отнема 20-30 секунди. И с него решението на Фой щеше да бъде отменено, а Компани и Сити щяха да дадат на Юнайтед битката, която всички чакахме.
Да, такъв нов подход не е приложим навсякъде. Не си представяме например видео повторения от стадиона в Търговище, където и без това има място само за една камера, а и от нея не става ясно какво се случва на терена. Но в силните първенства е напълно реално, както и в евротурнирите, националните форуми, квалификации и световни, европейски, Копа Америка и т.н. И арбитрите не бива да се страхуват, че преразглеждания и евентуални отменяния на решенията им подбиват техния авторитет. Всеки бърка, защото е човек. Не е срамно да бъдеш поправен и прецизиран. Не заради нечие его или прищявка. В името на играта.
