Футболните фенове често са в първите редици. Не е само българска черта на протести и митинги.
Световният опит го доказва - няма по-лесна за бърза мобилизация и насочване като торпила срещу или за определена кауза социална група.
Те се организират за минути в интернет, по телефони или просто на обичайното си място за срещи, където и без това често са заедно.
Агитките са чудесен връх на копието на един протест. Често не се притесняват да влязат и в схватка, за да стане съспенсът още по-колоритен.
На протестите, които заливат София от близо месец, тук не е място за анализ. Но за последните 15 дни два пъти феновете на ЦСКА излязоха по улиците за своя клуб.
Какво могат да направят те? И не е ли реакцията им закъсняла?
Не, не е. Феновете на ЦСКА опитват да сигнализират за случващото се в едно от най-публично популярните предприятия у нас от години. Протестите срещу "Титан" почнаха през 2010 г., оплакванията от институции и физически лица (футболисти, треньори и т.н.) за дългове, неизрядност на плащанията и закъснели възнаграждения са горе-долу пак от тогава.
Но никой не се намеси.
Ако прокуратурата бе изискала пълна прозрачност и бе потърсила сметка на двамата пернишки баровци, досега нещата щяха да са нормализирани. Те я карат като през 90-те, но не отчитат, че сме 2013-а, . А когато няма правосъдие и държава, "правосъдието крачи по улиците". Това е положението.
Тези фенове в неделя изобщо не са знаели къде отиват. Те тръгнаха към Орлов мост, озоваха се пред Шератон, а после се разотидаха. С изключение на един ударен репортер (Бог знае по каква причина, след като не е виновен, че отразява събитие), не се съобщи за някакви ексцесии или безчинства.
Това са хора, които в отчаянието си излизат на улиците, за да видят, че ги има. Търсят изява, изкрещяват, че не искат клубът им да загине.
Тук имаме проблем. Хората вчера са били към 400-500, но утре може и да са 4-5 хиляди. Защото ако "Титан" обяви, че спира дейноста на ЦСКА, те ще станат не само повече, но и по-агресивни.
Такава е природата им. И можем да ги съдим за това, но не е трудно да си го обясним.
Когато ти отнемат възможността да работиш и получаваш заслуженото - ти излизаш на протест.
Когато образованието ти не струва пукнат лев в обърканата система на родната джунгла - излизаш и свириш, викаш, крачиш с останалите.
Когато корупция разяжда държавата, а ръждивите капки се процеждат и убиват всяка живинка до най-ниското ниво - хората се вдигат или умират от ръждата.
Когато ти отнемат отбора, в който те е заклел баща ти и за който си страдал и си се смял от дете, ти пак си на улицата. Същото биха направили феновете на всеки отбор по света.
Те и го направиха. В Солун 6 хиляди излязоха преди 2 години по улиците заради изхвърлянето на Ираклис от елита. Направиха го в деня, в който великите "Скорпиънс" бяха в града. Разбра цял свят.
Фенове на Фенербахче крачиха из цял Истанбул, когато УЕФА ги извади от турнирите. Призоваха държавата да се намеси. Тя вече веднъж го е правила, когато в началото на 90-те години опрости дълговете на трите истанбулски гранда, за да почнат начисто.
Тук хората също искат справедливост.
Разбира се, ако ЦСКА има дългове, трябва да си ги плаща.
Но не е необходимо да си от ЦСКА, за да разбереш, че този клуб се ръководи от двама типа с откровено деструктивна мисия. Те не искат да изградят печеливша структура, клуб и отбор, но не искат и да го продадат.
Защото ако искаха, досега да са го сторили. Включително и сега, когато лъжат, че преговаряли за акции, искали някакви 11 милиона и т.н., а се оказва, че се крият от потенциалните купувачи, лъсва истината за "Титан".
Те са ликвидатори. Взеха каквото успяха, направиха далаверите си с уредени мачове, трансфери (опитаха и с базата) и си тръгват.
Затова по улиците има фенове на ЦСКА. Защото те искат да се намеси някакъв регулаторен орган, назначен от държавата, който да им каже истината за клуба им. Който да оцени колко струва той, за да може хората с пари у нас да решат - заслужава ли си цената тази марка. Но не оценка от Цимбика, Гърнето и Праховеца. Нито от лекоатлета Георги Павлов.
Нека го каже синдик. Не Цимбик.
Това е рецептата на целия ни футбол. Ако Праховеца каза нещо вярно в събота, то беше, че 70 процента от клубовете ни са пред фалит. Да, затова пълна ревизия, прокурори и синдици в БФС, в клубовете и в профилигата. Оценка на това къде сме. И превантивни действия, за да няма втори случай ЦСКА.
Защото хората по улиците ще стават все повече. Някои ръководители на държавата подцениха този фактор, но виждат, че тенденцията е такава.
И нещо повече - отчаяните и обезверени хора стават опасни. Това важи не само за футболните запалянковци.
Не ги подценявайте.
