Новината от седмицата всъщност не е никаква новост - ЦСКА и Левски дружно слязоха от футболния влак за европейци. Както се очакваше, а и вероятно малко по-късно от очакваното.
Съвсем в унисон с прогнозите на букмейкърите. А и с представите ни за реалностите, затвърдени от статистиките за последните 2 десетилетия.
На какво отгоре Левски да чака жребий за пролетните кръгове в тази Лига Инкогнита, която неизбежно е Лига Европа за българските отбори? Със своя един вкаран гол в 6 мача като гост в групите за два сезона, може би? И то в мач срещу някаква пробна формация на Лацио, отдавна загубила и стръв и интерес към мача.
Или на фона на факта, че това 1:0 в Рим е единствената победа на Левски като гост в Европа над нормален средноевропейски отбор вероятно от началото на 90-те, когато "сините" биха с 1:0 Динамо (Букурещ) в Румъния. И то приемаме съперника в тази категория с много условности. Този Левски ли да продължи в Лига Европа?
Домакински отбор, който разчита основно на фактора "публика", една суперзвезда в топформа (Гара Дембеле) и огромния ентусиазъм на останалите около него.
В дните преди това, което ни бе представено като решителна битка за Лига Инкогнита, Левски се разходи леко в тренировъчно темпо за най-резонното 3:0 в Монтана.
Без да срещне дори съпротивата на обичайния надъхан домакин. После наду мускули и заби тръбата на големите очаквания, воглаве с Тодор Батков, обичайният глашатай на неособено съдържателни закани и лишени от футболна подплата приказки.
С такава подготовка бе ясно, че в Гент чака Ватерлоо. Съперникът влезе в сблъсъка с Левски след победа като гост на лидера в първенството си Генк и логично надигра напълно и пребори отбора от "Герена".
Закономерно. Никой не може да надскочи средата си, а и Левски през това десетилетие чупеше основно антирекорди в Европа. Като изключим страхотния успех с четвъртфинал в Купата на УЕФА, останалото е серия от конфузни провали срещу отбори като Беверен, Жилина, БАТЕ, Публикум, Дебрецен...
Изпуснати два грандиозни шанса за влизане в груповата фаза на Шампионската лига и едно представяне в нея на ниво "малко корабче от Източна Европа, попаднало някак във водите на Атлантика".
Скаченият съд ЦСКА, разбира се, е близо до същите параметри в анализа. Дори реалностите са още по-отчайващи.За разлика от Левски, "червените" дори нямаха и шансове да се класират при победа срещу Бешикташ (едва ли някой вярва, че турците ще паднат от Рапид).
Армейците играли добре, казват някои. Това сме го чували и преди, в изпълнение на един или друг солист от Футболната словесна школа на България, която дава ярки таланти във всички клубове. Все играем добре, но все контрата у нас. ЦСКА се представи малко по-силно, отколкото обуславя състоянието на клуба, но това не е достатъчно за Лига Инкогнита.
В Европа напролет заслужават да играят отбори, изправили ръст за битки с носителя на купата Атлетико, Ливърпул, Ювентус, Борусия (Дортмунд)... Поклон пред Арис, Стяуа (все още не се е класирал сигурно), Лех и Карпати (би се като равен с лидера в Германия).
Нашите два гранда имаха шанса да се докажат в най-благодатната за това среда - срещу отбори, които хем са от солидни първенства, хем не са колоси с плашещи характеристики (може би с изключение на Порто). Но не успяха.
И за ЦСКА нещата са напълно обясними. Няма смисъл да изреждаме вътрешноклубните проблеми, издигащи се на височината поне на един мол в центъра на София. Само да припомним есенните резултати на отбора, включващи ремита с трите новака в "А" група Видима, Калиакра и Академик (последното 4 дни преди мача с Бешикташ).
И да подчертаем тънко, че армейците имаха 4 треньора в последните 5 месеца. Вероятно нормалните отбори не сменят толкова пъти партньорите на централния си нападател за такъв период, въпреки ротациите в съставите им.
В контраст с Левски, ЦСКА пък няма победа у дома в същинските кръгове на евротурнирите (без квалификации) вече 5 години. За последно бе надигран Викинг (Норвегия) с 2:0. Друга смущаваща статистика. След това дойдоха победи над Динамо (Москва) и Рапид, но те са далеч от дома.
И изобщо - на нас една победа на родните тимове за годината след квалификациите в Европа ни стига да се топлим, а това наистина е ненормално малко, за да задоволява. Е, тази есен са две (Гент и Рапид), значи сме преизпълнини плана!
С тези "натрупвания" Левски и ЦСКА са обречени в европейските боеве, където противниците градят все по-здрав имунитет от грандове и не се плашат от никого.
Друг тъжен извод е, че освен Левски и ЦСКА, българският футбол друга надежда в Европа няма. Ще има да чакаме ловешката фурия на "А" група да ни изненада с пробив и голям удар в турнирите.
За хората от Литекс няма по-голяма травма от факта, че за 14 години съществуване те така и не видяха името си поне срещу един гранд на европейския футбол, камо ли да се покрият със слава,елиминирайки го. Накъде с това CV, господа от Ловеч?
Проблясъците на Локо (Сф) от последните 5 години така и не придобиха завършен вид с елиминирането на когото и да било, а и Черно море остана само в графата "достойно представяне".
Останалото, както казват, е пълнеж. И то неособено качествен. Доказват го срещите с гентове, рапиди и често дебърцини.
