МАЧЪТ СЪС СПАРТАК (ТЪРНАВА)
Понеже това е на дневен ред, ще започна с въпросния мач. Мач като мач. Почти нищо ново не се случи. Пак имаше добра атмосфера и доста хора с големи очаквания като за първи официален мач. Пак подценихме леко противника. Пак не се бяхме сработили. Пак не се видя да сме тренирали нещо специално. Пак играхме почти изцяло нашия си добре познат "секси футбол", а именно добутване на топката до крилото, откъдето изсипваме балонно и/или безадресно центриране в наказателното поле. Пак псувахме и обвинихме съдията. Пак без чак толкова сериозни основания - поне от краткия репортаж, който гледах, ми се стори, че човекът беше прав в повечето от "спорните" отсъждания. Пак за малко сами да се бием и да се изложим тотално. Пак обърнахме драматично "на юруш" с невероятна атмосфера и моментен импулс в играта, а не с някаква тактическа гениалност и постоянство. Пак футболистите и ръководството ни наговориха стандартните заучени фрази, оправдания и глупости след мача. Пак имаше и достатъчно хубави неща - публика, перспективни нови попълнения, забавни моменти по трибуните, приятно време, макар и малко добри отигравания, комбинации и идеи.
Нищо ново под слънцето. Гледал съм десетки подобни наши мачове. Не съм и очаквал нещо грандиозно и фамозно. Аз вярвам, че ще продължим в следващия кръг, макар и много трудно. Вярвах го още преди мача, вярвах го и при 0:1 в 87-та минута и спокойно си гледах мача, независимо от резултата. Аз съм на стадиона, за да си подкрепям отбора и не ме интересува чак толкова много някакъв си временен резултат. А и не е много реалистично да се чака да бием с 5:0 в мачове като тези. Вече всеки отбор, било то национален или клубен, се опитва във всеки мач да играе добре организиран футбол и не смята да се предава предварително. Пък и ние няма какво да се лъжем, че сме някакво футболно страшилище. Така че като цяло приемам съвсем нормално резултата и играта в мача.
R.I.P., ТОМАШ!
Както често се случва, нещо много по-важно пак остана в известен смисъл на заден план. А именно това, че на път за мача загина Томаш - момче на 25 години, фен на Спартак (Търнава). Почина един от нас. Човек, който е обичал отбора си, радвал се от цялото си сърце на успехите му и е скърбял при загубите му. Нелепа смърт, но и някак много достойна и красива. Той загина на път за мач на любимия си отбор, загина, ОБИЧАЙКИ своя Спартак (Търнава). Почивай в мир, Томаш!
Прави чест на привържениците на гостите начинът, по който почетоха паметта на своя приятел. Изпитвам огромно уважение и към тези момчета от нашата агитка, които се сетиха и също издигнаха транспарант в памет на Томаш в Сектор "Б". Разбира се, имаше и единични подхвърляния от сорта "Да мрат тея пияници" и "Всичките да умрете", но те си остават за сметка на жалките душици, които изрекоха тези думи. Радвам се, че болшинството от феновете проявиха разбиране и съпричастност към тази човешка трагедия.
РЕВАНШЪТ
Очаквам изключително тежък и драматичен реванш. Попрегледах отгоре-отгоре мненията на футболистите и ръководството след мача. Така или иначе ми е пределно ясно какво пише там, дори без да ги чета дума по дума. Сега цяла седмица ще тръбим, че сме много по-класният отбор, че отиваме за победа, ще търсим ранен гол, ще играем нападателен и атрактивен футбол, няма да подценяваме противника, няма да се браним хаотично, няма да допускаме грешките от първия мач.
Искрено се надявам да бъда опроверган, но имам странното чувство, че тези врели-некипели съм ги слушал години наред. Почти съм сигурен, че нищо подобно няма да се случи след една седмица на мача в Търнава. В крайна сметка в последния момент ще се окаже, че излизаме с половин нападател и ще "разчитаме предимно на контраатаки". Нашите контраатаки в мачовете ни в евротурнирите като гост се отличават с три характерни тактически "хитринки", а именно:
Хитринка 1: Вратарят или централните ни защитници разиграват "на сигурно" отзад, след което с прецизен висок 70-метров пас се търси нашия половин нападател, който разчита на неминуемо групово недоразумение в противниковата отбрана, от което да се възползва като "хитра лисица".
Хитринка 2: Наситената ни халфова линия разиграва "на сигурно" малко пред границите на наказателното ни поле, след което с изненадващо извеждащо подаване зад гърба на противниковата защита се опитваме да изведем очи в очи с вратаря им "бързаци" като Йовов и Тасевски.
Хитринка 3: Контраатаката ни изненадващо за всички преминава в постепенно нападение, като целта ни е с множество подавания да закараме топката на фланга, откъдето с балонно центриране да намерим в наказателното поле половин нападателя ни и включилия се от втора линия халф, които да преборят шестте противникови състезатели там и да вкарат гол.
Обикновено до 60-та минута на мача нашите хитринки водят до един удар над вратата, един в очертанията от 35 метра и две полу-положения, при които за малко да стане колективна грешка в тяхната отбрана или за малко да изкараме "бързак" очи в очи с вратаря им. За сметка на това "стоим стабилно отзад", което означава, че вратарят ни е извадил две чисти положения, ударили са ни греда и още два-три пъти топката е профучала на сантиметри покрай вратата ни.
Към 60-ата минута вече решаваме, че не е необходимо да ги изненадваме на контраатака и можем спокойно да "се затворим отзад" и да избутаме до 0:0 с малко бавене и безразборно чистене на посоки. Незнайно как обаче, към 70-та минута обикновено, хем сме се затворили добре отзад, и те гадовете вземат, че ни вкарат нелеп и глупав гол.
Оттам нататък вече ние нямаме никаква идея какво да правим и как да прекрояваме играта си. Веднага правим офанзивни смени и тръгваме "на юруш", както само ние си знаем.
Пак казвам, че искрено се надявам да бъда опроверган този път. Но ако се стигне до подобен сценарий, то аз смятам, че за разлика от много други случаи "на юруш" ще успеем по някакъв начин да добутаме гол към края, който ще ни класира. Каквото и да се случва на терена, аз до последно ще вярвам, че ние ще продължим в следващия кръг. Не знам точно как, но ще продължим. И все ми се струва, че ще е доста по-трудно, отколкото предполагат изказванията след първия мач.
ЖРЕБИЯТ
За българския футболен запалянко "жребието" за ЕКТ е събитие от изключително и, бих казал, историческо значение, сравнимо само с Хидрологичния бюлетин за нивото на река Дунав в сантиметри от 15:00 ч. всеки ден по радио "Хоризонт".
Ние предварително сме много добре осведомени за всички клубни и национални коефициенти, урните с поставените и непоставените отбори, възможните противници. Още преди да сме се класирали за следващия кръг, кроим тънки и подли сметки кой от поставените за следващия кръг трябва да отпадне, за да можем ние да заемем неговото място. Дори по време на самия втори мач от предишния кръг не се притесняваме, че могат да ни вкарат гол и да ни отстранят във всеки един момент, ами хвърляме по едно око по Интернет, за да видим как вървят другите мачове, че да се знае дали ще сме поставени.
Най-страшно става в деня на самия жребий. Вече са ясни евентуалните ни противници. Директно се вторачваме в един или най-много два отбора, които почти никога не сме чували и започваме нервно да потропваме с крак и да дори да настояваме за "висшата справедливост" да бъдем изтеглени срещу тях. И не само това, ами да бъдем гости в първия мач с ясната подсъзнателна идея "Там играем за бойко 0:0, а пък и да паднем с 1:0, то тук на юруш ще ги отстраним". Не знам защо, но все ми се струва, че в самите клубове се разсъждава по абсолютно същия начин. Иначе за пред медиите се казва: "За нас няма значение с кой ще се паднем, нас не ни е страх от никой!".
И най-после идва "свещеният миг на нашите деди", когато се изтегля заветната хартийка с името на нашия любим тим. Много добре знам какво чувство изпитват стотици хиляди българи докато чакат да се разбере с кой точно ще се падне отборът им. То е все едно да знаеш, че ще правиш секс с една от две жени, които стоят зад две затворени пред теб врати. Знаеш кои са жените, но не знаеш коя от тях зад коя врата стои. В един момент вратата най-после се отваря и от нея ще се покаже една от двете - Анджелина Джоли или Цецка Цачева.
След това нещата са ясни и има два варианта:
Вариант 1: Пада ни се един от двата неизвестни и жадувани отбори. Изпадаме в див екстаз. Вече мислим за следващия кръг. От клуба обявяват "Приемлив жребий", след което бързат да се застраховат, че "вече няма слаби отбори". В дните до първия мач вече съвсем се самозабравяме. Ръководство и играчи се опитват всячески да прикрият самодоволството си с някаква сдържаност пред обществеността, но някак си се усеща, че отношението им към противника е в стил "тоя анонимен отбор на слепите, глухите и сакатите ще го бием и на ходом". От време на време Батков, или който там ръководи парада в съответния клуб, не може просто да се удържи и в типично свой стил изстрелва някакви смешки и подигравки по адрес на противника, с което вече тотално предизвиква съдбата. Сценарият нататък вече често сме го гледали. Най-общо казано се случва това, че ние десет дена се дървим на Анджелина Джоли и разправяме наляво и надясно как "ще я скъсаме" и когато в заветния момент тя идва и ни се разсъблича, готова да ни се отдаде изцяло, то ние не можем да го вдигнем и я оставяме тя да си отиде по живо, по здраво.
Вариант 2: Не ни се пада един от двата неизвестни и жадувани отбори. Изпадаме в нещо средно между потрес, гняв, ужас и безпомощност. Хвърляме вината за лошия жребий върху световния империализъм, висшата несправедливост, която за пореден път незаслужено ни е наказала, мафията в УЕФА и каквото още се сетим и просто си казваме, че "ние никога нямаме късмет". От клуба отзивите са още по-трагични и всички дружно вият като линейки. "Падна ни се един от най-лошите възможни противници, но нас не ни е страх, ще се опитаме да се представим достойно". Истината е, че ужасно ни е страх, направо ни треперят партенките. В много случаи обаче това взема, че се оказва нещо хубаво или поне не чак толкова лошо. На първо време си затваряме голямата уста, че ще размазваме някой с двуцифрен резултат, което вече е огромна крачка напред. Освен това толкова много ни е страх, че не ние, а нас ще ни размажат, че сътворяваме още едно истинско чудо. Сядаме си на задниците и започваме да тренираме сериозно и да се готвим за мача, че ако не друго, поне наистина да се представим достойно и да не ни напълнят кошарата. И вече в деня на мача излизаме със съвсем друга нагласа и си викаме: "Ами Цецка, Цецка, поне не е Яне Янев". И в немалко случаи не само, че наистина се представяме достойно, ами дори успяваме да отстраним съответния отбор.
Нашата нагласа за жребия е ясна в общи линии. Но ние в далеч по редки случаи се замисляме как ли разсъждават феновете на другите отбори, които са сред евентуалните ни съперници. Да речем, че ние сме привърженици на АОСГС (Анонимният отбор на слепите, глухите и сакатите), от държавата Магаристан. Ние сме завършили на предпоследно място във Втора дивизия на страната си, но като финалисти за купата сме се класирали за ЕКТ. В първите предварителни кръгове с дузпи сме отстранили отбори от Сан Марино и Лихтенщайн. И ето ни в трети предварителен кръг на УЕФА. И на единствения компютър с Интернет в Магаристан се е събрало цялото население на държавата, за да гледа "жребието". И гледат там хората от списъка евентуалните им съперници. Те на единствения си компютър обаче по цял ден гледат мачове и знаят, че Севиля, Атлетико Мадрид, (ПСВ), Рома, ПСЖ и Лацио са известни и силни отбори, срещу които нямат никакви шансове. И неминуемо феновете на АОСГС поглеждат по-надолу в списъка с евентуалните им съперници. И там някъде в долната половина се мъдрят някакви като Левски, ЦСКА и Литекс. Те с кой ли биха предпочели да се паднат? Хубаво е от време на време да си даваме сметка, че с оглед на класата ни напоследък, в повечето случаи нашите противници имат много повече поводи за радост от жребия, отколкото ние самите.
В този ред на мисли аз вярвам, че след като отстраним Спартак (Търнава), ние няма да сме поставени на жребия за следващия кръг. Дори в известен смисъл предпочитам да не сме. Вярвам, че ще ни се падне някакъв отбор от класата на Рен, ПСЖ или Фулъм, който ние ще отстраним, когато най-малко някой ще го очаква от нас. Не знам как ще стане, но аз обичам Левски и вярвам, че това ще се случи. Самият аз ще се чувствам доста по-спокойно, ако трябва да играем с някои от тези тимове, а не с Ворскла или Нордсееланд например.
