Когато видяхте втория гол на Барселона срещу Реал какво взе връх - разочарованието на фен на Реал или възхищението на човек, влюбен във футбола?
-Чувствата ми бяха смесени. Разбира се, разстроих се - защото си оставам фен на Реал. Но в същото време осъзнавах, че трябва да сваля шапка и да аплодирам Меси за този гол. Впечатляващ беше
Според Вас червеният картон на Пепе беше ли заслужен? И предопредели ли той хода на срещата?
-Смятам, че изгонването на Пепе не беше задължително, съдията можеше да се ограничи само с жълт картон. След като остави Реал с човек по-малко на терена той определено промени хода на събитията.
След мача Жозе Моуриньо заяви, че дори ако Реал открие резултата на „Ноу Камп" ще бъде задушен от съдиите. Има ли право треньорът на такива изявления?
-Да, смятам, че има право. Дълго време той готви отбора си за решаващите мачове, пресмята всички детайли, разработва тактика, върху него има огромна отговорност. А след това идва съдията и в определена степен проваля този мач. Получава се така че цялата работа на треньора остава напразна и не по негова вина. В такава ситуация треньорът не може да се чувства по друг начин и да не говори с огорчение.
Има ли кралския клуб още шансове да отстрани Барселона?
-Да. Убеден съм, че Реал няма да се предаде и ще излезе с огромно желание да победи . Не забравяйте, че начело е Жозе Моуриньо, който за мен е най-добрият треньор в света. Познаваме се, но така и нямахме възможността да работим заедно.
Съжалявате ли за това?
-Да, би било интересно, но не било писано. Разговаряхме за подобна възможност когато беше в Челси. Но тогава имах действащ договор с Реал.
Къде гледахте мача с Барселона?
-В новия си дом в Москва със семейството ми. Но по време на мача не съм си и помислял, че можех и аз да съм на терена. Моето време в Реал изтече и трябва да се примиря с това. Но там оставих много приятели, най-близък от които ми е Серхио Рамос. И продължавам да подкрепям тима по същия начин.
Запазили ли сте нещо от 12-годишния си престой в Реал?
-Всичките ми трофеи и вещи, включително онези, които ми напомнят за Мадрид се съхраняват в домашния ми мини музей в Бразилия. Там имам много неща, не само свързани с Реал - екипи на Пеле, Зико, както и най-важното копия на световната купа от 2002 г. и трите купи от Шампионската лига.
Всичките ли са получени от техни притежатели?
-Да, онези, които съм молил за това са ми ги давали (усмихва се)
Всяко дете, особено в Бразилия иска да бъде нападател. Как така станахте защитник?
-В началото бях ляв атакуващ полузащитник. Но нямах избор - един треньор в детските ми години ми предложи да се преместя на мястото на левия защитник. Нима имах възможност да кажа „не"? Пробвахме този вариант няколко пъти, на треньора му хареса и си останах там. До идването ми в Русия...
Допада ли ви позицията на опорен халф, на която играете сега?
-Малко се изненадах когато ме сложиха там. Но не мога да кажа, че съм имал проблеми да играя там. Понякога се връщам на левия фланг, но ще продължа да играя там където отбора има нужда. Явно треньорът е решил, че с моя опит мога да помогна на тима в центъра. Щом е така - моля, винаги ще правя това, което казва треньора.
Кой беше идолът Ви като дете?
-Марадона.
Аржентинец? При бразилец?
-Така се случи. Марадона стана мой идол, защото както и самият аз, играеше от ляво. Аз всъщност и в живота съм левичар. А ако става дума за най-добрия играч, с който съм се сблъсквал в кариерата си това определено е Зидан.
Смятате ли, че Меси вече е достигнал нивото на Марадона?
-Мисля че още не е. Но пред него има достатъчно време и предполагам, че ще продължи да израства.
Познавате ли се с Пеле?
-На всеки голям турнир, на който участвахме със селесао той бе близо до нас или в същия хотел. Понякога сме спорили на тема футбол, но той винаги се е отнасял много добре с мен. И аз с него също.
Дълги години специалистите се опитват да открият тайната на Вашия удар. Има ли такава?
-В живота има неща, които нямат обяснение. И до този момент нямам идея откъде се е взел този мой удар и как ми се отдава да удрям така по топката.
Т.е не сте копирали тази техника от никого?
-Не. Просто всеки човек има своя съдба, нещо, което му е предначертано да прави. За мен това е да играя футбол и да изпълнявам такива преки свободни удари. Бог ти дава някакъв минмум, който с тренировки и работа може да бъде доведен до по-високо ниво.
Чел съм, че дълги години в Реал всеки ден сте работили над изпълненията си от пряк свободен удар. Продължавате ли да го правите и в Русия?
-Не, в Анжи не работя специално над тези изпълнения. В Мадрид обаче го правех - всеки ден след тренировка оставахме още 30-40 минути с Бекъм, Зидан, Фиго и Роналдо и от различни точки изпълнявахме удари.
Кое е по-важно за Вас - клуба и националния отбор, победа на световното първенство или в Шампионската лига?
-Когато в кариерата ти има такива победи не можеш и не си длъжен да избираш коя е по-важна. Би било проява на високомерие, толкова са много играчите, които не са имали възможността да спечелят нито едното, нито другото. Що се касае до това дали е по-важен клуба или селесао, то бих казал, че клуба е важен до толкова, до колкото ти помага да попаднеш в националния отбор. В Бразилия конкуренцията е толкова голяма, че не би могъл да попаднеш в националния тим, ако не се раздаваш на 100% в клуба си.
А кой стадион считате за роден за себе си - „Сантяго Бернабеу" или „Маракана"?
-„Сантяго Бернабеу".
Чувал съм, че зимата сте имали избор - дали да подпишете с Анжи или с Лос Анджелис Галакси, където е Дейвид Бекъм. Почти невероятно звучи факта, че при подобен вариант сте избрали Дагестан...
- Винаги мисля за бъдещето и за проекта като цяло. Това, което ми предложи собственикът на Анжи Сулейман Керимов бе невъзможно да бъде отказано. Той ми отвори вратите към руския футбол - сега като играч, но след това като треньор, директор, президент. Тук имам възможност и да подкрепям благотворителната организация, с която работи Анжи. Всичко това нямаше да го има в САЩ, от където действително имах предложение.
А вярно ли е, че сте имали оферти от един английски клуб от Висшата лига и от Рома?
-Вярно е. За предложението от Англия ме информира мой представител, а хората от Рома се свързаха директно с мен чрез един от бившите си играчи, който сега заема висок пост в клуба. Имах още предложение от Фламенго - разговарях с Вандерлей Люксембурго. Изобщо вариантите бяха доста, особено след като се разчу, че прекратявам договора си с Коринтианс.
