Дори тотално преекспонирана темата „Томов и ЦСКА” винаги би могла да се обогати с допълнителни щрихи.
Това отчайващо настояще за армейския клуб бе предизвестено и никой с ръка на сърцето не може да не признае, че е предугаждал фаталния край.
Периодът, в който триото Томов - Тодоров - Младенов оперираше с властта бе белязан с нелоши спортно-технически резултати, но и с пълна демагогия относно финансовото състояние на червената институция.
Възпитан в комунистически ценности и дълбоко изучил дебрите на популизма, Томов перманентно облъчваше общественото пространство и пълнеше колоните на спортните ежедневници със заучени фрази и кухи обещания за светло бъдеще.
Лъжа след лъжа, увъртане след увъртане, замазване след омазване,
за да се стигне до една пълна дезинформация на средностатистическия фен, който воден от блянове по черно-бели епопеи, беше повярвал, че най-после разградското чудо ще бъде повалено.
Както всичко фалшиво и зле гримирано на този свят, и този надуван до крайност балон гръмна със страшна сила.
И в този момент обаче компрометираният екс политик намери полезни ходове, разтвори писаната торба пълна с лъжи и евтин популизъм и направи най-доброто за поне временното си физическо оцеляване.
Ръка на сърцето, тъжни гримаси, подсмърчания пред микрофоните – актьор на актьорите, висш пилотаж заслужаващ „Оскар”.
Не мога да се начудя на наивитета на сериозни бизнесмени като Инджов и Манджуков да се забъркат в такава позорна игра. За вложените инвестиции, време и нерви те получиха единствено черна неблагодарност и плюнка в лицето.
А като хора с положение, съответно и дискредитиране на изградения през годините имидж.
Играейки по тънката струна на изстрадалото фенско сърце и замаскиран зад сляпата вяра на масата в Стойчо Младенов, Томов успя да настрои негативно дори и най-разумните привърженици срещу маститите бизнесмени. Детска игра за евролевия словоблудец.
Не, Кирил Домусчиев не е намерил село без кучета. От време на време в краката му се навира досущ като досадна муха едно дръгливо, полусляпо, пролайващо с изнемощелия глас на стара слава червеникаво псе.
Това обаче съвсем не е достатъчно той, от висотата на своята божествена аура, да се трогне.
И подритвайки го използвайки всички лостове за игра на тихия фронт, Домусчиев бавно и методично си осигурява комфорт и в крайна сметка винаги е някъде далеч напред.
Какво остава за ЦСКА и Томов? За ЦСКА най-вероятно скорошен колапс и евентуално бъдещо преминаване през чистилището, но това естествено е някакъв периферен вариант.
Томов? Хм, подочувам, че ако до 31.03.2015 г. ЦСКА не преведе на Локо Пд дължимата сума от 170 000 лв., то пловдивският клуб няма да може да покрие критериите за лиценз.
И тогава едни бойни единици най-вероятно ще посетят адреса на Томов за обяснение. Затова, Саше, слагай каската и дано си спомниш заглавието на шедьовъра на Томас Харди „Далеч от безумната тълпа”!
Успех!!!
