Да гледаш Левски тези дни е изпитание за нервите, възприятията и любовта към играта. Неприятно е.
След 1:1 във Варна с Черно море телевизорите бяха прегрели като албански реотани от ритане и блъскане на екрана, от нерви, псувни и обиди край тъчлинията. Не че във Варна има друг начин да биеш. Но поне малко футбол да бяхме видяли...
Но това не е големият проблем на Левски. Случващото се на терена е пряк резултат и проекция на близо тригодишни опити да се разруши всякаква логика и здрав разум в управлението на клуба.
Турбуленцията започна с треньорските смени през лятото на 2009 г.,когато току-що бе спечелена шампионската титла. След два безметежни мача с андорците от Сан Жулия треньорът Емил Велев бе сменен с Радко Достанич. Неясно защо Кокала не получи шанс да води отбора си още един сезон, след като бе го извел до титла. Въпреки тежката атмосфера, в която работеше, създадена от напрежението на медии и фенове в клуба.
Дойде Достанич, кръстен Кратко Останич, и си тръгна още през октомври. За него казват, че е ученик на Славолюб Муслин и футболът му е ясен. Ако е така, явно пак проблемът не е в личността, а в условията, при които е принуден да работи. Това бе първата година като директор на Георги Иванов, който уволни Достанич още през октомври и реално започна да ръководи отбора, въпреки че треньор с лиценз се водеше Антони Здравков.
Левски имаше слаб сезон, разбира се. С човек без опит, взимащ решения за селекция и състав... Здравков сега е във Враца и доказва, че щеше да е много по-добре да бе оставен поне в тоя гратисен период да води Левски, а не да го прави Гонзо.
Сезон без трофей №1. Не, не - прощавайте. Левски взе суперкупата през август...
През лятото на 2010 г. на поста застана Ясен Петров, пак с директор и пряк началник Гонзо. Двамата пловдивчани се гордеят, че докарали тима на един мач от класиране за пролетта в Лига Европа. Да, но това е малко като да се радваш, че си паднал само с 1:2 като гост на Барса, например. Отборът се крепеше на раменете на Гара Дембеле.
В Левски гореше и война на свои - Батков срещу Мъри Стоилов за минали неща. Гонзо срещу Боримиров, изгоненият му предшественик. Вили Вуцов и Велев срещу Батков за неполучен шанс. Сираков срещу всички от Facebook страницата си... На „Герена" за първи път от десетилетие се усещаше неорганизираност. И бе нарушена наложената още по времето на Чорни „омерта" като в мафията: Когато си в клуба, работи здраво за него. Когато не си в клуба, не плюй по него, а си трай. Чакай шанс да помагаш пак.
В тези нови условия на свръхнапрежение и липса на силно ръководство, Ясен се провали в битката за трофеи, а започнаха и проблеми с феновете. ЦСКА дойде със състав от отписани и обречени, и би 3:1 на „Герена". Това унижение бе твърде сериозно. Батков се чудеше какво да прави, та взе че остави Гонзо сам треньор до лятото. Пак сезон без трофей, този път даже и мижавата суперкупа нямаше как да бъде спечелена.
Третият сезон без купа бе миналият, в който пак бяха сменени трима треньори. Стават 8 с Илиан Илиев, за по-малко от 4 пълни сезона! Появи се и фигурата на Иво Тонев, която вече идва в повече на левскарите. Син на някогашният силен човек в БДЖ Атанас Тонев (от доста тъмни години на прехода) и популярен най-вече със схемите, в които набутва футболната топка.
А и политически зависим, вероятно прокарващ повелите на външни хора в Левски. Тонев си „капарира" място на „Герена"през април 2010 г. Тогава Левски нямаше как да играе евротурнири, изоставайки на 10 т. от Локо (Сф). Изведнъж стабилният тим на Драгомир Окука започна да прави провал след провал, а 3 кръга преди края треньорът бе уволнен. И Левски мина пред Локо, за да стигне Европа. Самият Окука разкри истината, че трябва „шефовете да искат отбора да печели", за да стане.
Година по-късно Тонев вече бе директор на Левски. Сега не се знае той ли кара влака, изпълнява заповеди на видни креатури на доскорошната власт, или на някой едър спонсор, който още е в сянка. Защото Левски със сигурност не се командва от Батков. Доказателство е връщането на Боримиров, с когото адвокатът открито не се обича.
Преди година и половина Тонев с глас от филма за дон Вито Корлеоне обяви, че взима цялата спортно-техническа власт. След провалите от миналия сезон назначи Илиан Илиев, когото сега се чуди какво да прави. Дойде и Боримиров, с когото някак трябва да делят тази власт. Освен това може би ще се наложи да назначат и директор по заставане пред медиите, защото и на двамата не им иде отръки. Глупостите на Тонев за „другите начини", по които Левски ще стане шампион, не помагат на никого в клуба. Боримиров... и той не е добре да се изказва твърде често, но поне знаем какво можеше като играч и е по-надежден да бъде натоварен с взимане на футболни решения. Къде е Батков в цялата схема? Отвреме навреме току се обади, за да хвърли поредния бисер. Като например, че Левски бил създаден не 1914-а, а три години по-рано. Смях. Или тип „народът ще се вдигне, ако Левски остане без спонсор и нов стадион". Точно във времената на протести, самозапалвания и сериозен хаос в поведенческите модели из страната, а и предизборна ситуация, такива изказвания са всичко друго, но не и адекватни.
Добавете фигурата на Иван Вуцов, който е на работа в клуба, но не му се позволява реално да пипне работа. Което не пречи на 3 месеца веднъж да изстреля едно скандално интервю с кирливи ризи от клуба и обвинения срещу началниците си. А, да - и отбор без личности, класа и характер като за Левски. Не се помни такъв отбор в синьо. Не може да вземе тежко гостуване, не може да спечели дерби... Разбира се, дори този отбор още има шанс да направи сезона запомнящ се. Разликата с Лудогорец е само 4 точки, в турнира за купата Левски отива с преднина за реванш в Ловеч. Ако с тези играчи, ръководство и липса на стратегия, през май Левски вдигне и една купа, ще е постижение като на Батман или Супермен.
Но кой знае. Тонев обеща, все пак...
