Какво можем да очакваме срещу съперник, който в предните си шест мача срещу нас имаше шест победи с голова разлика 17:0? На който за 10 мача сме му вкарали един гол? Който громеше и далеч по-силни български отбори от снощния? Шведите не се радват на най-силното си поколение, но очевидно отсъствието на Ибрахимович или на който и да е друг няма как да ни топли при такъв баланс. И при такова ниво на националния ни отбор.
Да не говорим, че шведите и без големи звезди са съставени от добри футболисти, които са титуляри в прилични клубни отбори. Нашите са резерви в по-скромни клубове и по-слаби първенства, или са титуляри в родната Първа лига. Нагласата на българите за мача се видя: нервност и липса на самочувствие след 1:4 от Франция. Всичко сочеше към победа на шведите и всякакъв друг развой щеше да е аномалия, подобна на победата ни срещу Португалия преди Евро 2016 – може да се случи веднъж на 20-30 мача, но по никакъв начин не отразява съотношението на силите.
Вече могат да се направят някакви изводи за подхода на Хубчев към националния отбор на България, макар че отново трябва да се подчертае, че селекционерът беше принуден да използва извиканите от Петев футболисти за тези два мача и проведе едва няколко тренировки с тях. Бившият бранител получи някои критики заради избраната зонова защита срещу Франция, но тя беше единственият верен вариант. И ако футболистите я бяха изпълнявали правилно повече от 15-20 минути, крайният резултат най-вероятно щеше да е различен.
Срещу Швеция треньорът отново взе тактически решения, които изглеждаха логични поне на хартия. Той направи промени в състава с включването на Чочев и Симеон Славчев, за да насити центъра на терена, да осигури повече подкрепа на защитата, повече присъствие в собственото наказателно поле, повече възможности за разиграване на топката в собствената половина. Само че планът бързо рухна – опитите за разигравания се проваляха бързо, подсигуряването отново не беше на ниво, а какво значение, че имахме толкова много хора в наказателното си поле, когато те не покриваха противниковите играчи?
Дори един треньор да има верните тактически идеи, трябват му и футболисти, които могат да ги осъществят. Така възниква въпросът коя ли тактическа идея могат въобще да изпълнят националите в рамките на един мач. След срещата Хубчев каза, че няма как да решим индивидуалните грешки и че си знаем класата. Каза и че иска повече агресия, за която трябва да се работи много.
10 допуснати гола за три мача в квалификациите. Общо 21 допуснати гола в последните пет мача, средно над 4 на мач. Това са показателите на българската защита и те едва ли се нуждаят от коментар. В тези мачове в защита се смениха различни футболисти, но естествено не става въпрос само за четиримата защитници, а за играта на целия отбор във фаза защита. Специално и за защитата по фланговете, където подсигуряването е на кошмарно ниво. По-добре да не си спомняме и какви положения изпуснаха французи и шведи пред Стоянов. С различни футболисти и различни схеми, резултатите са сходни, което ни води до следващия извод.
Със сигурност сега върху футболистите ще се изсипе поредна доза обиди от коментатори, анализатори, футболни президенти, форумни тролове и медии, но в ругатните няма смисъл. Ако не друго, в последните години трябва да сме се убедили, че замяната на един или няколко футболисти, нежелани в националния по различни причини, не променя чувствително нито играта, нито резултатите. Дълго време обиди търпяха например хора като Божинов, като Николай Михайлов, които от известно време не са в отбора и това не е решило проблемите.
Относно Хубчев се заговори за "черни списъци" и за възможна подмяна на сериозна част от играчите. Селекционерът лесно може да зачеркне футболистите, представили се зле в тези два мача, но е време да престанем с илюзиите, че това ще донесе някакъв зашеметяващ прогрес. Вместо да пренареждаме във въображението си сегашния национален отбор, крайно време е да изискаме още по-твърдо от ръководните фактори промени в начина на управление на БФС, в грижата за школите, в квалификациите на юношеските треньори. Стига вече „мач за мач”, нужно е да се мисли по-напред в бъдещето.
В тази връзка понятието "подмладяване" в националния отбор по-добре да бъде забравено. На школите трябва да се обърне много повече внимание, но не и да се бърза да се слагат футболисти директно в мъжкия национален. Видяхме Чорбаджийски срещу Люксембург, видяхме Недялков срещу Швеция, преди това бяха изпробвани и други.
Така наречените „млади” нито са чак толкова млади, нито са готови за националния. Прибързването с тях ги излага на ужасни критики и може да ги съсипе. А присъствието на повече опитни футболисти не е нещо лошо.
Имаше ли въобще позитивни неща от двата мача? И за най-големите оптимисти би било трудно да ги намерят. Въпросът не е в двете загуби, а в това как се стигна до тях, в това колко безнадеждно изглеждаше отборът. Само че да се обвинява Ивелин Попов за пропуснатото положение при 1:0 за Швеция е тесногръдо.
Той си остава един от най-добрите български футболисти в момента и ако беше вкарал, можеше да промени развоя на мача. Но нямаше да направи България различен отбор от сегашния. При едно чисто положение и нито един точен удар за цял мач, колко гола очакваме да вкараме на Швеция, за да не загубим?
Реалистичните ни цели в тази група са да се преборим за четвъртото място с Беларус - това може да звучи смешно, но въобще не е гарантирано. Важно е и да трупаме победи и точки във всеки мач, в който е реалистично да се надяваме на нещо – за да не продължи пропадането ни в ранглистата на ФИФА и приближаването ни до абсолютните футболни джуджета. Иначе шансове за класиране в тази група никога не сме имали и двете загуби не променят нищо.
