Пристигна през 2001 г. със статута на известен футболист в Англия с екипа на Мидълзбро. Колумбийският нападател се запомни като тотален трансферен провал – натежал, тромав и със слаба голова ефективност на фона на неприлична заплата, за която някои даже твърдяха, че е над 100 хил. лева на месец. Изигра девет мача и вкара един гол за първенството. С неговия „принос” ЦСКА спечели рекордно скъпо за тогава трето място в крайното класиране – за което тогавашният собственик Васил Божков похарчи над 7 млн. лева.
От юношата на Барселона и европейски шампион с Испания до 19 г. се очакваше да показва финтове на крилото, невиждани до момента в „А” група. „Такъв футболист в България не е идвал”, каза собственикът Тодор Батков, след като Калво подписа с Левски през лятото на 2011 г. Испанецът изглеждаше сериозно момче с желание да направи нещо за отбора и записа 20 мача и 7 гола за сезона, като си личеше, че е на „ти” с топката. Към добрата си техника обаче не можеше да прибави нищо кой знае какво, липсваше му скорост и експлозивност, а и нямаше шанса да уцели особено добър период на „Герена”. Левски не му поднови договора и след края на сезона той стана свободен агент. Впоследствие премина в Анортозис, където изкара четири сезона.
Легендарен бразилски нападател от такъв калибър да се озове в Черно море направо не е за вярване. Жардел си остава най-изтъкнатият играч като индивидуални и отборни постижения, играл в българското първенство. Той е двукратен носител на „Златната обувка” на Европа (с Порто и със Спортинг) и с над 20 отборни трофея, включително Копа Либертадорес и Суперкупата на УЕФА. Само че в България дойде по-скоро на почивка, вече беше на 36 г. и отнесе доста подигравки за закръглената си фигура.
Дълго време „сините” се мъчеха да привлекат един от големите таланти на мароканския футбол, наричан Мароканския Бекенбауер. Той най-сетне пристигна през лятото на 2007 г., тежичък и с меко казано непредсказуем характер. Понякога правеше доста добри мачове по време на престоя си в Левски и си личеше, че футболни умения не му липсват - за изцепките му извън терена обаче може да се напише цял роман.
Рабех обичаше да пиянства нощем и да се забърква в приключения. Със сънародника си Рашид Тиберканин се замесиха в сбиване с таксиметрови шофьори. Бранителят имаше афинитет и към еротичните барове, включваше се в предсезонните подготовки, когато си поиска, и, на всичкото отгоре, катастрофира в пияно състояние и получи условна присъда. Впоследствие отново беше заловен да кара пиян, а когато най-сетне Левски го продаде на Анжи Махачкала, той избяга от лагера на руснаците, след като преджоби съотборника си Тодор Тимонов. По-нататък в кариерата си Мароканския Бекенбауер продължи с издънките и като играч на Видад Казабланка в родината си беше арестуван за притежание на наркотици.
Купен от ЦСКА през 2003 г. с рекорден за тогавашната българска реалност трансфер на стойност 1.75 млн. долара. Беше световен шампион с юношите на Бразилия до 17 години, а се говореше, че интерес към него са проявявали още Милан и Порто. Заедно с плеймейкъра, дойде и неговият сънародник Родриго Соуса, който беше пълно менте. Самият Лима обаче показваше футболна мисъл, а от някои от отиграванията му миришеше на футбол. Това обаче не означава, че той беше успешен трансфер. Лима беше поредната звезда, пристигнала в България с наднормено тегло, очевидно не обичаше тичането, нито показваше голямо себераздаване.
Двамата с Родриго Соуса обаче се раздаваха в нощния живот и така и не успяха да свалят излишните килограми. А тъй като от ЦСКА не им плащаха редовно заплатите, двамата избягаха след отпадането от евротурнирите от скромния Торпедо Москва. Бягството им донесе сериозни проблеми, а в ЦСКА решиха, че щом бразилците са изчезнали, те може да не плащат на клуба, от който ги взеха – Вашку да Гама. След дълга сага обаче ФИФА разпореди ЦСКА да изплати дължимите 1.8 млн. долара на Вашку.
„В България се тровех с алкохол, не излизах от нощните клубове, страшно пиех”. Така започва не дневникът на някой турист в Слънчев бряг, а разказ на именит бивш футболист на Левски за престоя му в България. Владислав Радимов дойде при „сините” през 2001 г., за да поведе отбора към групите на Шампионската лига. Той имаше визитка на класен плеймейкър, направил име през четирите си години в Сарагоса. Но у нас силата му не беше на терена, или както самият той разказва: „В България прекарах 120 дни. Почти всичките бях като отровен. Сутринта си бил на тренировка, а вечер препускаш по дискотеките. В дискотеката още на входа вкарваш два джин-тоника, момичета, а аз съм ерген... Представяте си какъв съм бил на тренировките”.
С тази нагласа Радимов бързо заформи алкохолна дружба със съотборника си в Левски и негов сънародник Константин Головской, а двамата тръгнаха на подвизи по барове и казина. Радимов разказва, че рекордната му загуба в казиното била 16 хил. долара за вечер, а двамата се връщали с колите си пияни след бурните нощи и подкупвали спрелите ги български полицаи с по десетина германски марки. По време на лятната подготовка на Левски Радимов и Головской се сбили с охраната на хотела, докато търсели още алкохол посред нощ. Случката доведе до изгонването на Радимов от Левски от страна на тогавашния треньор Люпко Петрович. Колкото и да е странно, от там нататък руснакът продължи успешно кариерата си и първо, стана капитан на Криля Советов, след което после беше капитан и на Зенит, с който стана шампион на Русия и спечели Купата на УЕФА.
Французинът дойде в България през 2005 г. в напреднала футболна възраст, но и с впечатляваща визитка. Беше играл в Интер и печелил Купата на УЕФА, беше ставал и три пъти шампион на Франция. Всъщност е сред малкото сериозни имена, които се отнесоха отговорно при идването си в България – създаде впечатление на професионалист, който все още иска да се доказва, а не на знаменитост с туристическа нагласа. Кое изигра основна роля за 30-ата шампионска титла на ЦСКА и игра във всичките 15 мача през пролетния полусезон, когато тимът на Миодраг Йешич направи победен рейд и грабна златните медали.
