Горещият дъх на Уейн Руни изгаря обектива на оператора на „Скай". Десет милиона само във Великобритания чуват и виждат една сочна ругатня, която направо им зачервява ушите. И великият обрат в един уникален мач остава на заден план - наранени са чувствата на феновете, започва разследване, а Руни е принуден да се извини. Голяма звезда, голям социален отзвук, лошо отношение към феновете... Някой някъде изглежда загрижен. За имиджа на футбола, за зрителите.
Феновете. Те са важни. Футболът е за тях. Като продукт (за спонсорите и телевизията), като основен двигател за тази велика игра (по романтичните ни разбирания). В нормалните общества социалният феномен е създаден от и за социума.
Ние нормално общество ли сме?
Понеделник, 28 февруари. Центърът на София е блокиран. Затворени са булеварди, полиция, охрана... Какво има? Да не е идвал Папата?
Спокойно, не сте изпуснали нищо такова. Тогава се игра мачът Локо (Сф) - Монтана. Ако някой е очаквал десетки автобуси с навъсени фенове на гостите да се изсипят в центъра на столицата, да се сбият с хилядите, обградили отрано националния стадион, запалянковци на Локо, не е познал. На трибуните нямаше и 300 души. И това бе съвсем резонно и нормално. Но имаше бариери, униформи и напрежение. Как да идеш на мач?
Преди три дни ЦСКА прие Сливен и денят в София бе прекрасен за футбол. Ако си от ЦСКА качи детето на конче, иди в Борисовата градина, вземи си бира, виж се с приятели и влез на стадиона. Да, ама бира на километър около националния стадион не се продава. Защо ли? Сигурно мачът е бил рисков...
Събота, ден след безбирения ЦСКА - Сливен. Другият гранд на столицата Левски приема Видима Раковски. Сигурно хиляди левскари ще се изкефят на времето, на почивния ден, на една победа с голове за самочувствие. Не, няма как да стане. Мачът е от 21 часа, което значи, че ако живееш в „Люлин" ще се прибереш някъде след полунощ. Ако имаш късмет да хванеш някакъв транспорт и да не те набият в него. Да не говорим, че в 9 вечерта вече няма слънце и е доста по-студено от следобед.
Ужасно нефенските и антифутболни решения са факт. Българските отбори не само играят слабо, техните ръководители опитват и с такъв тип мерки и недомислия да ги оставят без подкрепа.
Всеки футболист, бил той дори обикновен средностатистически беззвезден представител на Пирин например, ще ви потвърди: едно е да играеш пред 10 000, а съвсем друго, когато те гледат 250 зрители. В България футболът сякаш не е за феновете, а напук и против тях!
Това разсъждение има и продължение. То може да бъде разглеждано или като логичен отзвук от политиката на геноцид върху футболните запалянковци, или като огромна дупка в техния манталитет.
Не е ясно защо на първия софийски домакински мач на ЦСКА за 2011 г. се събраха едва към 1000 фенове. Отборът им има комфорта на силен пролетен старт, удари исторически Левски на „Герена" и е факт позитивната му трансформация. Но явно петъкът е предложил далеч по-интересни футболни или нефутболни изкушения на „червените", та те пропуснаха мача в удобен час и в центъра на София.
За да уплътним схемата със сравнение и контрапункти - отново Левски. Как така наесен, когато „сините" тръгнаха вихрено и биха ЦСКА, на трибуните за домакинства с Миньор и Калиакра идваха по 6-7 хиляди, а сега няма и по хиляда? Защото Левски паднал от ЦСКА! Затова ли феновете теглиха една майна на отбора си? Къде тук е логиката и поведенческият модел на групата, обединена от общата титла фен, означаваща „фанатично привързан"?
Причини и логически обяснения можем да развиваме дълго. Сигурно всеки има своята истина. И всяка една запитана, а и засегната институция, ще ни даде някакво свое (вероятно малко смешно) обяснение за затварянето на улици преди някакъв никакъв мач или спирането на продажбата на бира, вместо търсене на търговския ефект от футбола, като е по целия свят.
Така и всеки фен може да ни обясни защо не ходи на стадиона. Най-лесно е да намериш причина за нещо, което не искаш да направиш. Но при такава битка за алибита и негативен подход от всички замесени страни, как искаме футболът ни да е богатството, което е играта за света?
Няма как да се случи - феновете са гонени от стадионите с глупави мерки, абсурдна програма и ниско качество на предлагания субпродукт (нещата около мача).
В добавка играта не е бог знае какво, което пък е чудесно алиби на запалянкото да се прави на такъв само в кварталната кръчма, но не и на трибуните с шалче на любимия отбор. Някак лесно и удобно, нали?
