Лудогорец е шампион... А новината къде е?
Разград спокойно мина на ходом финалната линия, като някъде между 10 март и 1 април никой вече нямаше съмнение кой ще вземе титлата.
В тотално неконкурентната среда на "А" група, отбор с 20 добри футболисти, редовно платени колосални като за България заплати, отлична клубна организация, стадион, който се превръща в модерно съоръжение и под управлението на един от най-богатите и амбициозни хора в страната, няма как да не е първи.
Това е като да пуснеш Юсеин Болт на състезание за 8-годишни атлети и да очакваш някой да го бие.
Лудогорец обаче постепенно започва да губи усещането на реалност и ако не промени много неща, може да я закъса на истинските изпити - а те са наесен в Европа. Именно затова смяната на треньора Георги Дерменджиев е навременна, нищо че той има заслуга и за европейската епопея от есента, и за титлата.
Крайното класиране казва: 32 мача, 63 точки, 63 вкарани гола и 5 загуби. С две думи - икономично и достатъчно.
Преди година Лудогорец пак пресече финалната линия сравнително рано, след като би ЦСКА на "Българска армия" 3 кръга преди края.
Тогава разликата в точките с втория бе 12 точки, сега е само 8. Но втори, трети и четвърти са Берое, Локо (Сф) и Литекс. Няма и следа от двата клуба, които би трябвало да спират устрема на новия хегемон в родния футбол.
ЦСКА е пети, на 11 т. от шампиона. Левски дори не е в първата шестица и изкара пролетта, ритайки за здраве с Хасково, Марек и останалите.
Именно това състояние на грандовете обуславя, че докато иска, Лудогорец ще е първи. Цялото уважение на света за постигнатото със стегнат бюджет и здрав отбор в Стара Загора. Шапки долу за най-младия отбор в "А" група, който не се страхуват да налагат в Ловеч.
Както и за "невъзможната мисия" в "Надежда", където надскочиха в пъти очакваното, а нямат дори къде да тренират. Ползват същия терен, на който после се играят и мачовете, и който е в отвратително състояние.
Но Берое, Литекс и Локо нямат нито силата, нито мощта и обществената подкрепа, нито традицията в емблемата и манталитета, за да спрат Лудогорец.
А тези, които ги имат, кретат.
ЦСКА през новия сезон може и да е в елита, по милост. Но няма да е в състояние да се бори за титлата с ограничен бюджет и сериозни рестрикции в харчовете.
Левски... никой не знае какво става на върха, кой ще е собственик, ще има ли силен отбор. Без евротурнири кризата се задълбочава, няма приходи и догодина дори лицензът може пак да е проблем.
Локо може и да го няма, защото все по-упорито се говори, че Николай Гигов иска да спре да дава пари за футбол.
Докато в Разград откриват трибуни, мислят за треньор от чужбина и селекция с играчи, които имат опит в Примера, на "Армията" няма ток и яснота ще го има ли отбора. А на "Герена" няма купа вече 6 години и заплати от януари. На "Надежда" цари разруха, а в Славия традиционната апатия. Ботев и Локо се надяват просто да ги има и на старта на новия сезон ...
Това е конкурентната среда на Разград. Титлите са рутинни, те вече дори не се подлагат на съмнение. Станаха четири поред. И до 10 може да стигнат, ако нещо драстично не се промени.
Но в такива условия, не останалите ще станат по-силни. За това просто няма ресурс. А Лудогорец ще започне да се равнява по тях, неусетно.
И ще се види още при първите сериозни препятствия в Европа.
С две думи - задача №1 в Делиормана трябва да е да не се допусне средата да оформи новото лице на Лудогорец.
Доколкото е възможно. А за всички останали надеждата е именно доминиращата сила да стане по-слаба.
Как те биха били по-силни, за момента не се вижда.
