Когато в началото на месец май Борислав Михайлов обяви оттеглянето на оставката си като президент на футболния съюз, която подаде 19 месеца по-рано след расисткия скандал от мача срещу Англия обществеността в България видя нови измерения на термина "безочие".
Още по-изумени се оказаха бившите партньори на четвъртия в света от УЕФА и ФИФА. Просто в западния свят подобен род смяна на позиции са немислими. Най-вече от морална гледна точка и още повече заради обществения начин. Но ние сме и оставаме на Балканите. Михайлов даде някаква аргументация на решението си на брифинг във футболния съюз, а огромният завой дойде малко след обявяването на кандидатурата на Димитър Бербатов за шеф на БФС.
"Тогава имаше много напрежение, имаше много интриги, лъжи, клевети. За това, че едва ли не това е една корупционна среда, обясни на пресконференцията мотивите си Михайлов. - Минаха всички проверки. Те продължиха 1 година. Те не откриха нито едно нарушение от БФС. Гордо мога да дойда пред вас, починах си. Беше ви скучно без мен. Видях грешки в себе си, видях грешки и в моите колеги."
И макар всеки трезвомислещ българин да има готов отговор на въпроса как човек обръща мнението си по такъв начин, решихме да се обърнем към науката, която може би има по-дълбоко обяснение за случилото се.
Едно от най-изумителните твърдения на Михайлов за оттеглената оставка бе, че се завръща, защото "е отговорен човек".
"Обяснението и аргументацията, особено от подобен тип и с подобен апломб, са доста поомръзнали на широката, не само спортна, аудитория, на мнение е един от най-популярните психолози в България Росен Йорданов. - Особено в настоящите политически времена, в които всеки бяга от отговорност. Мисля, че тези обяснения са очевидно неискрени и лишени от солидни аргументи на фона на "безспорните резултати" от дългогодишното носене на тази "отговорност" от г-н Михайлов и екипа му."
Много често причина за подобен род решения може да се окаже наркотичната зависимост от властта. Мнозина се стремят към парите, но "да командваш парада" е на върха на пирамидата от удоволствията.
"Властта е сериозно изпитание за психичното здраве и зрелостта на самооценката на индивида. Не случайно мнозина я смятат и за най-мощния афродизиак, добавя Росен Йорданов. - В случая обаче не бих пренебрегнал по-прозаичното обяснение на случващото се в БФС, което е легитимно за нашите географски ширини, а и не само. Г-н Михайлов, както впрочем преди него и покойният Иван Славков, разполага с антураж от "вечни чиновници" (мнозина от тях са били в администрацията и на двамата), които имат на първо място много сериозни финансови, обществени и дори репутационни интереси от това да запазят позициите си, а да не отваряме дума за личните и клубните им пристрастия. В този смисъл смятам, че неговото персонално мнение не е от най-голямо значение. Важни са властта, привилегиите и най вече материалните облаги, а "играта очевидно е отборна"."
Навлизайки по-надълбоко и детайлно в темата със странния случай на Борислав Михайлов психологът коментира:
"Подобни явления в развитите държави са голяма рядкост, а когато има подобни казуси, причините са очевидни за всички и няма нужда от допълнителни проучвания и разяснения! Тъй като това е все пак решение, макар и зле аргументирано, бих се обърнал към психологията на вземане на решения и различните теоретични модели. Особено релевантни за случая ми се струват 3 от тях - теорията за удовлетворяването на Хърбърт Саймън, теорията за портфейла на Куумс и теорията за перспективите на Канеман и Тверски.
1. Според теорията на удовлетворението, когато вземат решения, хората предимно удовлетворяват, а не оптимизират! Следователно изглежда, че това решение е повече плод на желание да се задоволят най-важните потребности на г-н Михайлов и компания, въпреки че направеният избор може да не е идеален или правилен. Вие преценете кои може да са тези потребности, като избирате от пълната гама артикули от "щанда" на суетата, властта и парите.
2. Теорията на портфейла се фокусира върху ролята на риска като фактор при вземане на решенията. Възприеманият риск се увеличава с увеличаване стойността на залога. По тази логика вероятно за г-н Михайлов оптималното ниво на риска на взетото от него решение не е достатъчно високо. С други думи не е толкова хазартен ход за него."
Как човек може да издържи на неодобрението на цялото общество, за да продължи да върши нещо, за което вече е заклеймен като неуспешен? Тук можем да се опрем на теорията за перспективите на Амос Тверски.
"Можем да си го обясним със страх да признаеш провала си. Особено, когато преди това си бил на върха и си се "къпал" в народното признание и любов! Тверски говори за т. нар. феномен "отвращение от загуба". То има много сериозно влияние върху нашите решения. Отвращението от загубата има множество други релевантни на случая последствия - то усложнява преговорите, защото всяка страна разглежда своите отстъпки като много по-големи от тези на опонента. Освен това води до това, че стойността на дадено притежание, статус или позиция се увеличава драматично, когато е притежание на човека", завършва Йорданов.
Българският футбол също се нуждае от точен анализ. И драматично се нуждае от развитие. Защото в последните 16 години такова има. Но е в застой.
