Днес българският национален отбор може да се доближи само на един мач от участие на европейско първенство.
Дългоочакваният бараж за Евро 2020 срещу Унгария ще се изиграе тази вечер от 21:45 на "Васил Левски" и ако го спечелят, нашите ще се изправят срещу Румъния или Исландия в спор за място на първенството.
Макар че голямо вълнение в българските футболни среди не се усеща, важността на мача няма как да бъде преувеличена.
От много години националите не са достигали до толкова значим двубой. За тези футболисти (и треньор) това ще е шансът да направят нещо голямо с националния отбор - друг такъв може и въобще да не дойде в кариерите им.
Странното стечение на обстоятелствата и промяната на правилата заради възникването на Лигата на нациите предостави тази уникална възможност на "лъвовете", които през истински квалификации нямат шанс да се класират за каквото и да е.
Да не забравяме, че България стигна до този бараж благодарение на второто място в групата от Лигата на нациите, извоювано от Петър Хубчев и неговата селекция преди две години.
Оттогава досега сякаш нищо хубаво не се случи на националния отбор. Тъкмо напротив, в последвалите квалификации той рухна напълно, дойде и онова 0:6 от Англия на националния стадион, обвиненията в расизъм, сътресенията в БФС... България се залепи здраво на дъното и достигна опасно близо до футболните джуджета на континента.
В онзи период самата мисъл, че ще се класираме на каквото и да е първенство звучеше налудничаво. Но тогава дойде жребият за баражите и изведнъж очерта съвсем възможен сценарий: два мача срещу сравнително равностойни противници, в които даже ще имаме домакинско предимство.
Две победи, дори с половин на нула, и сме там - на голямо първенство за пръв път от 2004-а насам, и то в директни сблъсъци с гиганти, тъй като се паднахме в най-тежката група с Германия, Франция и Португалия.
Сблъсъкът с унгарците трябваше да е още през март, но пандемията го отложи и даде на играчите малко повече време да се сработят с новия селекционер Георги Дерменджиев.
При неговия предшественик Красимир Балъков играта беше отчайваща, но бившият наставник на Лудогорец внесе някои положителни промени, които направиха впечатление при старта на новото издание на Лигата на нациите.
Дотук начело на отбора Дерменджиев показа най-вече две неща: че има добра концепция как да стартира мачовете и че не успява да реагира достатъчно адекватно в хода на двубоите.
Второто пролича не само заради късните голове, които получихме срещу Уелс и Ирландия в Лигата на нациите, но и заради неуместните смени и видимия спад в играта на тима в последната фаза от срещите.
Горчивите завършеци обаче не бива да заличават положителните страни на България в тези срещи: нашите играха относително подредено, концентрирано, без излишни рискове, с добра ефективност в предни позиции и без да допускат много положения пред своята врата. Никак не е лошо за ограничения потенциал, с който Дерменджиев разполага.
Убедихме се и че съперниците, които имаме насреща, не са нещо много повече от нас, дори когато притежават звезди от ранга на Гарет Бейл. Унгарците нямат такъв футболист, нито имат с какво друго да ни уплашат.
От славното минало на унгарския тим няма и следа и макар че футболистите им играят в по-силни отбори от нашите, те не блестят с нещо кой знае какво.
Във водения от италианеца Марко Роси тим впечатление прави вратарят Петер Гулаши, титуляр за достигналия до полуфиналите в Шампионската лига РБ Лайпциг. Стражът беше и собственост на Ливърпул между 2008 и 2013 г., макар че не записа нито един мач за отбора.
За звезда на Унгария в момента се смята креативният халф Доминик Шабошай от РБ Залцбург, който е само на 19 години и му се предрича трансфер в топ отбор и голямо бъдеще. В атака титуляри най-вероятно ще бъдат капитанът и голмайстор №1 в настоящия тим Адам Шалай от Майнц 05 и Роланд Салай от Фрайбург.
Напоследък Унгария инвестира доста средства във футбола си, но засега това не е довело до огромен скок в нивото на националния отбор, който остава 52-ри в ранглистата на ФИФА. "Маджарите" играха на последното Европейско първенство, но на световни финали не са се класирали от 34 години.
Мотивацията им за успех тази вечер несъмнено ще бъде огромна - при класиране на Евро 2020, те ще имат възможност да играят на собствен терен в груповата фаза, тъй като "Пушкаш Арена" в Будапеща ще приеме мачове от група F на първенството.
По-важното е, че домакинският фактор е в наша полза днес, както и разрешението за присъствие на над 8000 души на стадиона.
Естествено, едва ли ни очаква красив мач, а отдавна знаем, че от българския тим не можем да очакваме някакъв извънземен футбол. Но трябва да очакваме желание, вяра и решителност - защото футболистите са длъжни да осъзнаят, че днешните 90 минути и следващите 90 могат да осмислят цялото им футболно поколение.
Причини за оптимизъм има достатъчно и немалко фактори са в наша полза. Остава да подкрепим играчите, защото около националния отбор и без това съществува достатъчно негативизъм (и то основателен) вече години наред.
Представителният тим на България отдавна престана да интересува повечето привърженици, които са увлечени в клубни пристрастия и сивото настояще на "трикольорите" няма как да ги развълнува. Пък и какво друго могат да предизвикат мъчителните за гледане мачове на родната селекция, освен някоя рутинна ругатня?
Сега обаче е моментът поне за малко да забравим всички разочарования и просто да помечтаем. Защото най-красивото нещо във футбола е простичката, но упорита надежда.
Надеждата, че колкото и да си бил слаб вчера, днес напук на всичко можеш да победиш.
