Собственикът на фирма "ТАД Груп" Иван Тодоров остава в ареста. Това реши Апелативният специализиран съд, след като вчера решението за това дали Тодоров да получи по-лека мярка за неотклонение.
Срещу Тодоров вече има и нови обвинения по случая с хакването на системата на Националната агенция по приходите (НАП) и кражбата на лични данни. От bTV уточняват, че Тодоров вече е обвиняем в организиране на престъпна група, създадена с користна цел.
Според прокуратурата той е карал подчинените си да търсят уязвимости в различни сайтове, за да ги принуди след това да сключат договори с неговата фирма.
Вчера Тодоров направи опит да бъде пуснат от ареста, но съдът отложи решението си за петък. Миналата седмица Специализираният наказателен съд не уважи искането му за по-лека мярка за неотклонение.
Първоначалното обвинение към Иван Тодоров беше, че е подбудител за извършване на киберпрестъпление срещу НАП.
Търговският директор на фирмата, както и служителят Кристиян Бойков са обвинени за тероризъм. Мотивите на прокуратурата се основават на иззети доказателства, чатове и свидетелски показания срещу "ТАД груп".
Държавното обвинение на три пъти разпространи част от доказателствата по случая, включително лични чатове в криптираното приложение Telegram, видеозаписи от офиса на фирмата и показания на собственици на фирми, които са имали бизнес отношения с "ТАД Груп".
На 29 август стана ясно, че заради безпрецедентния пробив в системата на НАП приходната агенция ще заплати глоба, наложена от Комисията за защита на личните данни.
Санкцията е в размер от 5,1 млн. лева. От НАП обаче обявиха, че ще обжалват глобата. По време на изслушването в съда в четвъртък стана ясно, че системите за защита на агенцията не са обновявани от 10 години.
Интересно, до кога от прокуратурата и НАП ще се правят на ощипани моми? Повче от година след датата за въвеждане на GDPR, от институция като НАП, а доколкото съм запознат в цялата държавна администрация, няма адекватна защита на личните и всички други данни. Ако си послужа с аналогия от римско време, което се ползва за отправна точка в правото, в момента се тестват да изкарат вестоносеца виновен за лошите новини, ако мине. Има голяма разлика между това да отидеш с лицето си, да представиш доказателства за наличието на пропуски в сигурността, които за несведущите са невидими, и да предложиш решение и това да изнудваш някого, че ще разкриеш неправомерно придобити данни в негов ущърб. Досега специализираната прокуратура, демонстрира единствено некомпетентност и ако някой може да бъде винен за разгласяването на данните това не са набедените обвиняеми.