В месото на българския пазар няма антибиотици. Това заяви националният здравен експерт д-р Ангел Кунчев пред Nova.
Коментарът му по темата идва след доклада на Европейската агенция по лекарствата, в който се твърди, че в годишно в България се продават сериозни количества лекарства за животни, включително антибиотици.
През 2015-та година в България са продадени 46 тона лекарства за животни, използвани за месо, плюс 0,5 тон таблетки - общо 46,8 тона.
В страната се продава предимно тетрациклин, пеницилин и сулфонамиди. На 1 кг живо тегло в България се падат средно по 121 милиграма антибиотик, докато при отличниците стойностите са далеч по-ниски - 2 мг на 1 кг в Норвегия, 5 мг в Исландия, 12 мг- в Швеция. Доста по-високи са стойностите в Кипър, Испания и Италия.
„Това, че са внесени и пуснати в продажба определено количество антибиотици, не значи, че те са в месото”, заяви д-р Кунчев. „Отговорно твърдя, че в крайния продукт – месото, антибиотици няма”, допълни той.
Кунчев посочи, че преди няколко години употребата на антибиотици за хормонален растеж на животните е била забранена. Даването на антибиотик е разрешено само, когато дадено животно е болно. Възможно е да се дават профилактично и от някои неразумни стопани при наличието на болен индивид във фермата.
По думите му всяка година се взимат 500 проби. От тях най-много 1 проба да покаже антибиотици. За тези проби обаче няма данни от колко ферми или месокомбината са взети, дали са плод на инцидентна или регулярна проверка, дали се сравняват с продуктите в търговската мрежа.
Идентична е и позицията на Агенцията по храните, която всъщност подава данните на Европейската агенция по лекарствата. Те твърдят, че "ежегодните доклади на ESVAC не дават информация за реално употребените антимикробни ВМП при отделните видове и категории животни, а на база на данните за общите обеми в дадена страна и чрез прилагане на математически модел да се представи информация за количествата антимикробни субстанции, с които потенциално може да бъдат третирани всички животни. За целта се използва величината PCU /population correction factor/, която е техническо средство за измерване и не е равнозначно на килограм".
По данни на БАБХ за 2015 година са изпитани общо 532 проби, има една несъответстваща проба пчелен мед, показала наличие на сулфатиазол.
През 2016 година са изпитани общо 521 проби, констатирани са три несъответстващи проби патешко месо, показали наличие на тетрациклин. По всички случаи са образувани разследвания и взети административни мерки.
През 2017 година до 30 септември са изпитани общо 290 броя проби за наличие на антибактериални субстанции. Не са констатирани несъответстващи проби за наличие на антибактериални субстанции в храни и суровини от животински произход.
„Превантивно не се дават антибиотици на животните, защото това е много скъпо”, счита д-р Диляна Попова, експерт в Асоциацията на месопреработвателните.
Тя обясни, че когато животните са болни и се налага да се използват антибиотици, има карантен срок, през който животните се изчистват от тях. През този период нито млякото от животните се използва, ако изобщо е налице такова, нито животните се пращат за клане.
Дори да се отпусне медикаментозен фураж на животните, това става не по преценка на стопанина, а след разпореждане на ветеринарен специалист.
„Във всяка една кланица месото е най-контролираната суровина. Веднъж кланицата си има контрол, а след това и държавата контролира”, допълни д-р Попова.
Тя призова за повече спокойствие и да не се манипулира обществото по темата с антибиотици в месото. Остава въпросът обаче защо има данни за толкова много продадени лекарства за животни и какъв е интересът на месопроизвводителите да се запасяват с тях, ако не ги използват.
