Президентът Росен Плевнелиев призова за обективен прочит на историята - не само на нацизма, но и на комунизма, както и за противопоставяне на новата националистическа вълна, която залива Европа. „Уние сме длъжни да припомняме до какво доведе тази идеология - език на омразата, стремеж за доминация на по-силния над по-слабия. Родиха се Аушвиц и другите концентрационни лагери", коментира той на днешното отбелязване на 9 май в сградата на Военната академия "Г.С. Раковски".
Плевнелиев напомни, че както са загивали хора в нацистките лагери, така и много други са загубили живота си в съветските лагери „Гулаг". Затова той призова за „обективен прочит и на комунизма, и на фашизма, и на Аушвиц, и на Белене, и на Гестапо, и на Държавна сигурност, тъй като нашите войни, завръщайки се от бойното поле, са видели, че в България се установява друг тоталитарен режим".
Плевнелиев изтъкна като повод за гордост днес и участието на 200 000 български военни в заключителната фаза на Втората световна война, от които 12 000 са загинали. Той припомни, че правителството се е ангажирало с увеличаване на разходите за отбрана, а идеята за единна европейска армия определи като въпрос, по който предстои да работи."Остава въпросът защо БСП остана заедно с „Атака" извън политическото съгласие, постигнато на КСНС за отбраната", коментира той.
„Днес сме членове на най-мощния отбранителен съюз - НАТО, и 70 години след победата над нацизма трябва да се придържаме към основните европейски ценности", посочи още Росен Плевнелиев.
Според него 9 май, Денят на Европа, е символ на свободата и триумфа на разума. „Смисълът на 9-ти май е в това, че променя философията на мислене за десетилетия напред. Оставя в миналото конфликтите, недоверието, омразата. Без 9-ти май 1950 година, днес бихме били много далеч от благоденствието, на което се радва Европа", каза той по-късно в сградата на ЕК в София.
„Днес кошмарите от миналия век изглеждат още по-заплашителни. Все повече политици в Европа залагат на деструктивни послания, разчитайки на вътрешнополитически успехи. След години, в които европейските страни се бореха да бъдат част от интеграционните процеси, сме изправени пред ново предизвикателство, референдуми за излизане от ЕС и за териториално деление", обобщи държавният глава.
