Годишната инфлация в еврозоната се е ускорила до 4% през октомври спрямо 3,8% през септември, показват предварителните данни на Евростат.
Това е най-високото равнище от септември 2023 г. насам, когато показателят достигна 4,3%, и е двойно над целите на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2%.
Какво движи инфлацията нагоре?
Според експертите водеща причина за ръста на цените в ЕС са цените за енергия. Енергийните продукти са поскъпнали с 20,8% по-високи спрямо същия месец на 2025 г. През септември годишното поскъпване е било 18,9%, а само между септември и октомври тази година цените са се увеличили с 1,4%.
Енергията формира около 9% от потребителската кошница в еврозоната. При годишно поскъпване от 20,8% тя е допринесла с приблизително 1,9 процентни пункта за общата инфлация от 4% - почти половината от целия ръст.
Инфлацията при услугите, сред които са наемите, ресторантите, почивките и застраховките, се е повишила леко - от 3,2% през септември до 3,3% през октомври. Услугите формират близо половината от потребителската кошница, затова дори малките промени в цените им оказват влияние върху общия показател.
Храните, алкохолът и тютюневите изделия са поскъпнали с 1,6% спрямо 1,3% през предходния месец.
При непреработените храни, като пресните плодове, зеленчуци и месото, инфлацията се е ускорила от 4% до 4,6%. Това е знак, че поскъпването на енергията вече се отразява и на цените в супермаркетите.
Промишлените стоки извън енергийния сектор, включително автомобилите, облеклото и домакинските уреди, са поскъпнали с 1,2% спрямо 1,1% през септември.
Къде в Европа инфлацията е най-голяма?
В Литва - 6,1% на годишна база. Но веднага след това се нарежда България с обща инфлация от 6% спрямо октомври 2025 г.
Гърция и Италия са с по 5,6%, Кипър - с 5,4%, а Белгия - с 5,2%.
Инфлацията се ускорява в 13 от общо 21 държави в еврозоната, забавя се в шест, а в две остава без промяна.
Сред страните с по-сериозно увеличение са Италия, където показателят достига 5,6% спрямо 4,2% през септември, и Белгия - 5,2% спрямо 4,5%. Във Финландия инфлацията се покачва до 3,4%, във Франция - до 3,8%, а в Португалия - до 3,9%.
Германия е сред изключенията от тенденцията. Там инфлацията се забавя до 2,8% спрямо 3,3% през септември. На месечна база цените дори отчитат спад от 0,1%. Една от причините е временното намаление на данъците върху горивата, въведено от 1 октомври до края на годината.
В Испания инфлацията също леко се забавя - до 4,9% спрямо 5% месец по-рано. Подобна тенденция се наблюдава в Люксембург, Австрия, Малта и Словакия.
Данните на НСИ показват, че инфлацията в България се ускорява и на месечна база.
Според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) тя е 0,8%, докато по националната методология на НСИ достига 1,3%. Най-сериозно през месеца са поскъпнали облеклото и обувките - със 7,4%, както и стоките и услугите в категорията "Развлечения, спорт и култура" - със 7%.
По-високият инфлационен натиск у нас беше коментиран и от управителя на Българската народна банка Димитър Радев във вторник.
Той предупреди, че покачването на цените на стоките и услугите продължава да бъде по-голямо в България, отколкото в останалите страни от еврозоната.
"Присъединяването към еврозоната не премахва различията между националните икономики. През септември у нас инфлацията е 5,6% при 3,8% за еврозоната. Предварителните данни за годишната инфлация показват допълнително увеличение до 6%. Това показва, че инфлационният натиск остава по-силен, отколкото в Европа", коментира Радев.
Още повече, че тези данни идват на фона на обявеното ново поскъпване на газа. От правителството обявиха, че то няма да засегне цените на електороенергията и парното за домакинствата, но очакванията са, че токът за промишлени цели ще увеличи цената си значително, което ще засегне бизнеса.
