България чества 24 юни като Еньовден - наричан още Среди лето или Ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене. Това е денят, в който християнската църква отбелязва Рождението на Св. Йоан Кръстител, който първи започва да покръства юдеите и подготвя пътя на учението на Исус Христос.
В българския празничен календар Еньовден стои по значение редом с най-големите църковни празници. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. В нощта срещу празника особена магическа сила придобива и водата.
За лечение и гадаене при залез слънце се взима от чист сладък извор "мълчана вода", налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила. В нощта на умиращото и възраждащото се слънце е апогеят на лечебната сила на растенията. Билките се вият на венци и се разпределят на Св. Врач, отбелязван на 1 юли.
