На 24 юни отбелязваме Еньовден - един от най-мистичните празници в народния календар, впоследствие приет и от православната църква като денят на рождението на Св. Йоан Кръстител.
Еньовден е българският празник на лятното слънцестоене и най-дългите дни в годината.
В народните вярвания при изгрева на Еньовден слънцето "трепти" или "играе", а от този ден нататък то започва пътуването си към зимата. Смята се, че който успее да види как слънцето "трепти" ще бъде здрав през цялата година.
Преди това обаче то се къпе в реките и езерата и придава на водата магически, лечебни свойства. Затова едно от основните вярвания за този празник е, че в нощта срещу Еньовден билките придобиват мощна лечебна сила от силата на слънцето.
Брането на билки рано сутрин в този ден е една от най-устойчивите традиции за празника.
От тях се прави Еньовденския венец, в който са вплетени 77 билки и половина, колкото са и болестите според вярванията. Хората се провират през венеца, за да се предпазят от всички тези болести.
Православната църква приема празника и на 24 отбелязва рождението на св. Йоан Кръстител - пророкът, който предвещава идването на Исус Христос и го кръщава във водите на река Йордан.
Името Еньо е народна форма на Йоан (Иван), и на този ден имен ден празнуват Еньо, Енчо, както и тези, които носят името Йоан и негови производни - Йоана, Йонко, Яне, Янка, Яница. Диана, Диан, Дияна, Диян също имат празник, както и всички с имена на билки.
