Българската православна църква почита днес паметта на Св.Великомъченик Димитрий Мироточец. Празникът е наричан още Димитровден.
На този ден празнуват всички, които носят имената Димитър, Димитрина, Димо, Димчо, Диман, Митко и техните производни.
Св. Димитър е почитан като закрилник на християните по време на Римската империя. Загинал мъченически през 306 година, прободен с копие, заради отказа си да се откаже от вярата на Христос.
След края на гоненията, над лобното му място в Солун е построен храм. Вярва се, че Св. Димитрий е покровител на Солун, като много често е спасявал града от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и в Македония. По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват "покровителството на небесния стратег Св. Димитрий от Солун". Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца. Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство.
В народния календар празникът на Св.Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в полунощ срещу Димитровден небето се отваря, след което се очаква и първият сняг.
На 26 октомври завършва и традиционният период - от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници - пастири и ратаи. Работодателите се разплащат с работниците си. Затова и празникът на Свети Димитър се нарича още Разпус.
Димитровден е възприет и като Денят на строителя, когато празнуват всички инженери, архитекти, проектанти и работници в сферата на строителството.
