На третия ден от Коледа православната църква почита паметта на св. Стефан - първия християнски мъченик и първи архидякон в устройващата се Ерусалимска община-църква.
Според "Деяния на светите апостоли" след Възнесението на Христос седем души били избрани за дякони (служители), които да се грижат за домакинските работи на християнското общество, като сред тях пръв бил Стефан. В Ерусалимска община-църква влизали хора от всички среди, като богатите предоставяли имотите си за подпомагане на общината, а св. Стефан посочвал дейност и призвание на нейните членове.
Предполага се, че е елинизиран евреин, който е сред първите дякони в ранната християнска общност в Йерусалим. Заради религиозните си възгледи е обвинен пред еврейския Синедрион в богохулство заради притесненията от нарастващия брой вярващи, след което е осъден и е убит с камъни около 34 година.
Въпреки присъдата, малко преди да предаде Богу дух, свети Стефан се помолил "Господи, не им зачитай този грях". През V век част от мощите му са открити чрез видение, което получил един свещеник, и са поставени в Сионския храм в Йерусалим.
Стефановден е последният християнски празник за календарната година, а в народните традиции се смята, че с него се затваря и кръга на старата година. По традиция на днешния ден се приготвят местни ястия и на трапезата се събира цялото семейство. Младите семейства ходят на гости на кумовете си или на по-възрастните си роднини. Най-често се приготвят свинско с кисело зеле и баница с месо.
Един от основните обичаи, свързани с 27 декември, носи името ладуване. Момите се събират и гадаят заедно за женитба. Всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет, в ново менче пълно с вода. На другата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата и нарича за женитба и щастлив семеен живот. Момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта.
Стефановден попада в т.нар. "Мръсни дни". Според народните вярвания през тези дни жените не бива да метат, да предат, нито да мият косите си. Мъжете пък не трябва да перат ризите си. Смята се, че при неспазването на тези забрани, нарушителите им ще се разболеят от лоши болести. Строго се спазват забраните, характерни за Мръсните дни.
През този период хората се пазят от зли сили. Не се ходи навън през ноща, а жените следват редица обичаи, за да предпазят домовете си от злото.
Над 270 000 българи празнуват имен ден днес. Името Стефан носят повече от 50 000 мъже в България, което го прави сред десетте най-популярни мъжки имена у нас.
Освен Стефан и Стефанка, днес празнуват всички с имената Стефи, Стефко, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоичко и други.
