На 14 октомври почитаме паметта на Света Петка Българска. Тя заема специално място в националния ни пантеон от светци и се приема като символ на християнската ни вяра.
Света Петка раздавала дрехи и храна на нуждаещите се, а по-късно се и замонашила.
През 1238 г. мощите ѝ са пренесени във Велико Търново, но след падането на България под Османско владичество, те се местят във Видин и впоследствие - в Белград. Сега се съхраняват ревниво в румънския град Яш.
На Петковден празнуват хората с имена като Петко, Петка, Петкан, Петрана, Пенко, Параскева и други.
Петковден е и сред датите, които в народните поверия се смятат за праг между есента и зимата. Вярва се, че от днес ветровете "се обръщат" и стават по-силни, активно тече и прибирането на добитъка от по-високите места.
Ако на днешния ден е слънчево, хората казвали, че това вещае тежка зима.
И обратното - ако вали силен дъжд и сняг, значи зимата щяла да бъде по-мека и благосклонна. Според традициите на Петковден се прасят големи курбани и се пече традиционната обредна пита.
Жените не бива да шият и предат, а момите, които си пожелаят съпруг, ще се омъжат още през следващата година според поверията.
