Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Галъп": Българите свикват с капитализма, но не и с голямото неравенство

Конкретните примери за неравенство събуждат скептицизъм и раздразнение Снимка: iStock
Конкретните примери за неравенство събуждат скептицизъм и раздразнение

Българите, макар и бавно, свикват с пазара и с капитализма, но не могат да свикнат с голямото социално разслояване. Въпреки че на думи пазарните отношения се приемат, когато стане дума за конкретни измерения, хората у нас са скептични. Това показват данните от социологическото изследване на "Галъп интернешънъл", представени от Първан Симеонов при откриването на Младата кръгла маса, организирана от агенцията заедно с института "Иван Хаджийски".

Повод за кръглата маса е 30-ата годишнина от началото на прехода и на пропазарните, продемократични и прозападни промени у нас. Самото изследване е част от Политическия и икномически индекс на "Галъп интернешенъл". Извадката е 800/1000 души в 181 гнезда, двустепенно интервю.

Така ако през 1992 и 1993 г. 40% са приемали, че е нормално хората да се разделят на бедни и богати, то през 2013 г. този дял нараства на 53%, а в момента е 57%. Същевременно намаляват дяловете на несъгласните - от 46% в началото на 90-те до 35% сега. По-малко са и колебаещите се.

Данните показат, че неравенството се приема сравнително по-добре сред привържениците на реформаторската сила СДС през 90-те и сред тези на дясноцентристката сила днес - ГЕРБ, в сравнение с привържениците на БСП, която се самоопределя като лява. При БСП едва сега с малко надделяват онези, които възприемат разслояването, докато преди години, и особено през 90-те, е било обратното.

При конкретни измерения на неравенството обаче, българите стават значително по-скептични. Така масово в изследването респондентите се съгласяват с твърдението, че доходите на най-богатите не бива да надвишат повече от три пъти доходите на най-бедните. Това съгласие е устойчиво в годините и е характерно както за дясноцентристкия, така и за лявоцентристкия електорат у нас.

Според "Галъп" това може да е знак за обострена социална чувствителност пред неравенствата у нас, но може и да е липса на готовност да се приемат ежедневните характеристики на новото общество.

Данните събуждат хипотезата, че обществото ни е готово за пазарната икономика, но само на абстрактно ниво. Българите като че ли приемат капитализма, но още не могат да приемат капиталистите, коментират от "Галъп интернешънъл".

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените