Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Галъп": Българите свикват с капитализма, но не и с голямото неравенство

Конкретните примери за неравенство събуждат скептицизъм и раздразнение Снимка: iStock
Конкретните примери за неравенство събуждат скептицизъм и раздразнение

Българите, макар и бавно, свикват с пазара и с капитализма, но не могат да свикнат с голямото социално разслояване. Въпреки че на думи пазарните отношения се приемат, когато стане дума за конкретни измерения, хората у нас са скептични. Това показват данните от социологическото изследване на "Галъп интернешънъл", представени от Първан Симеонов при откриването на Младата кръгла маса, организирана от агенцията заедно с института "Иван Хаджийски".

Повод за кръглата маса е 30-ата годишнина от началото на прехода и на пропазарните, продемократични и прозападни промени у нас. Самото изследване е част от Политическия и икномически индекс на "Галъп интернешенъл". Извадката е 800/1000 души в 181 гнезда, двустепенно интервю.

Така ако през 1992 и 1993 г. 40% са приемали, че е нормално хората да се разделят на бедни и богати, то през 2013 г. този дял нараства на 53%, а в момента е 57%. Същевременно намаляват дяловете на несъгласните - от 46% в началото на 90-те до 35% сега. По-малко са и колебаещите се.

Данните показат, че неравенството се приема сравнително по-добре сред привържениците на реформаторската сила СДС през 90-те и сред тези на дясноцентристката сила днес - ГЕРБ, в сравнение с привържениците на БСП, която се самоопределя като лява. При БСП едва сега с малко надделяват онези, които възприемат разслояването, докато преди години, и особено през 90-те, е било обратното.

При конкретни измерения на неравенството обаче, българите стават значително по-скептични. Така масово в изследването респондентите се съгласяват с твърдението, че доходите на най-богатите не бива да надвишат повече от три пъти доходите на най-бедните. Това съгласие е устойчиво в годините и е характерно както за дясноцентристкия, така и за лявоцентристкия електорат у нас.

Според "Галъп" това може да е знак за обострена социална чувствителност пред неравенствата у нас, но може и да е липса на готовност да се приемат ежедневните характеристики на новото общество.

Данните събуждат хипотезата, че обществото ни е готово за пазарната икономика, но само на абстрактно ниво. Българите като че ли приемат капитализма, но още не могат да приемат капиталистите, коментират от "Галъп интернешънъл".

Най-четените