Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Мнозинството от българите искат ново правителство, но не и нови избори

Едва 14 на сто от българите смятат, че ВиК дружествата трябва да бъдат частни Снимка: iStock/Getty
Едва 14 на сто от българите смятат, че ВиК дружествата трябва да бъдат частни

Според мнозинството от българите институциите у нас имат сериозна вина за създалата се водна криза. Така според обществото искането за вот на недоверие по темите като водоснабдяване, качество на въздуха и т.н. може да се приеме като справедливо.

Това показва проучване на "Галъп интернешънъл", проведено между 9 и 17 януари, по темата за водната криза и вота на недоверие.

835 души са интервюирани „лице в лице“, с двустепенна, гнездова извадка, на случаен принцип. От "Галъп" отчитат максимална допустима статистическа грешка в рамките на ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.

Макар да преобладава с малко желанието за смяна на правителството, когато стане въпрос по-конкретно за предсрочни избори, ситуацията се обръща и отрицателните отговори стават повече от положителните.

Социолозите отчитат, че в изследването проличава отново предубеждението на голямата част от българите спрямо частната собственост. За голяма част от обществото - 66% дружествата за т.нар. комунални услуги - електроснабдяване, топлофикация, водоснабдяване и др. е за предпочитане да са държавни. Едва 14% са на мнение, че е по-добре те да са частни.

От "Галъп" отбелязват, че това показва за пореден път бавния ход на привикване с пазарните реалности у нас. Същият въпрос беше зададен и през март 2018 г. около сагата с ЧЕЗ. Данните бяха почти идентични.

Същевременно с това мнозинството от запитаните хвърлят вината за водната криза върху "хората и институциите". Според 12% причината за случващото се в Перник е следствие на промените в природата и климата, докато 69% посочват като причина човешката намеса и работата на институциите. 15% предпочитат опцията „Не съм достатъчно запознат с този въпрос“, а 4% се затрудняват да отговорят.

Между електоратите на различните партии почти няма разлика в отговорите. Само при привържениците на управляващите са малко по-високи дяловете на отговори от типа "природата е виновна".

При тази ситуация 47% намират искането на вот на недоверие по такива теми за справедливо, а 27% са на обратното мнение. Останалите се затрудняват да отговорят. Единствените, които рязко контрастират на общия фон, са привържениците на управляващите партии.

В средата на януари 41% искат оставка и смяна на правителството, а 34% - не, докато останалите се колебаят. Когато обаче въпросът е конкретно за предсрочни парламентарни избори, 35% искат, но 40% не искат. Дяловете са в близки стойности и се движат така от месеци.

Според "Галъп" това показва, че абстрактното желание за промяна доминира, но когато става дума конкретно за нови парламентарни избори, няма отчетливо мнозинство. Инстинкт срещу властта се усеща, но перспективата за предсрочни избори явно е отблъскваща.

За сравнение, след "Апартаментгейт" през пролетта дяловете на искащи оставка бяха подобни на сегашните - 42%, които искат, и 33%, които не искат. Предсрочни избори пък тогава искаха 40%, срещу 38%, които не искаха. Оказва се, че тогава ситуацията е била сходна и като че ли дори малко по-тревожна в обществен план за настоящото управление.

Социолозите все пак допълват, че поне към момента кризата все още е в развитие и това състояние може да продължи още дълго време, така че тепърва ще се изяснява структурата на масовите нагласи.



Най-коментирани

Най-четените