Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

На 30 ноември празнуваме Андреевден

Според народните вярвания от днес денят започва да нараства с едно зрънце Снимка: iStock
Според народните вярвания от днес денят започва да нараства с едно зрънце

На 30 ноември Българската православна църква почита Свети Андрей Първозвани.

Имен ден празнуват Андрей, Андреа, Андрея, Андриан, Андриана, Първан, Първана, Първанка, Пръвка, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо и Дешка.

Апостол Андрей, брат на Петър, е един от светците-покровители на Русия и светец-покровител на Шотландия. Нарича се Първозван, защото е първият от апостолите, повикан да тръгне след Христос.

Според народното предание, Свети Андрей живеел като отшелник и обработвал малка нива. Един ден мечка изяла единствения му вол. Разгневен, той впрегнал звяра в ралото и го подчинил на волята си. Поради тази причина светецът се почита като покровител на мечките, а в някои краища на България празникът се нарича Мечкинден.

Андреевден е пряко свързан с представите за преход от есента към зимата. Според народните вярвания от днес денят започва да нараства с едно зрънце.

В навечерието на празника се варят различни зърнени култури - царевица, жито, боб, леща, булгур, грах и други. Това се прави, за да едреят посевите, както наедряват сварените зърна.

Рано сутринта най-възрастната жена в семейството измива очите си и хвърля десет от сварените царевични зърна в комина с думите: "На ти, мечко, сварен кукуруз, да не ядеш суровия".

[[image:271411,text:,url:https://static.webcafe.bg/uploads/images/11/1411/271411/320x180.jpg]]

След това всеки член от семейството хвърля по малко от варивата в комина, за да бъдат посевите добри. Всеки в дома трябва да хапне от варивото, за да е здрав през годината и късметът му да наедрява като варено зърно. От варивото се дава и на животните, за да расте здраво потомството им.

Тъй като празникът е по време на Коледните пости, всички ястия на трапезата не трябва да съдържат месо.

Обредното ястие се прекадява заедно с прясната пита, а на места се приготвят също тиквеник и компот от сушени плодове.

За да гарантират богата и плодородна година, жените на Андреевден имат практика да обикалят селото и да споделят приготвените постни гозби хората от махалата за здраве и берекет.

Интересното е, че в някои региони съществува и противоположен обичай, според който храната не бива да се изнася от дома, за да не се "изнесе" или "изгуби" плодородието на стопанството.

На Андреевден не бива да се работи къщна работа, да се плете, шие и да се перат дрехи.

Още от деня:

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.

Най-четените