Едва 38 процента от българите имат доверие в новините. Това е един от най-ниските резултати от всички страни, които намират място в новия медиен доклад на института за изследване на журналистиката "Ройтерс" към университета в Оксфорд.
Докладът се публикува за седма поредна година, като за първи път страната ни е включена в него. В онлайн изследването са се включили 2021 българи. Като цяло данните от доклада са събрани от сътрудници на института и допитване до над 74 хиляди души в 37 различни държави - 25 от които европейски.
Според доклада телевизията остава важен източник на новини в страната, като същевременно най-използваните новинарски сайтове са тези на големите телевизионни канали. Най-популярна в сферата на телевизията, радиото и печатните медии (в обща категория са) е Nova, следвана близо от bTV. В първата петица се нареждат и БНТ, 24 часа и БНР.
Nova е лидер и при онлайн брандовете, следвана от новините на ABV, bTV, novini.bg и 24 часа.
Българите се информират за новините основно онлайн (вкл. социални мрежи) - 88 процента от анкетираните. Следващият източник е телевизията (84%), само социалните мрежи (72%), печатни издания (23%), а радиото и блоговете са в края на класацията - на тях за новини разчитат едва 20 процента. Една трета от анкетираните се доверяват на новините онлайн и в социалните мрежи, което е по-висок резултат в сравнение с голяма част от страните.
Най-голямо доверие сред традиционните медии получават БНР и БНТ, следвани от Nova и bTV. Като обща характеристика на водещите телевизии се посочва нежеланието им да критикуват основните политически лидери. БНТ е посочена като по-малко популярна от своите частни конкуренти, но за сметка на това се радва на най-голямо доверие сред анкетираните в изследването. Що се отнася до регулатора СЕМ, в доклада той е определен като "политически доминиран от поддръжници на управляващата партия".
Интересно е да се отбележи, че според доклада на "Ройтерс" само 8 процента от потребителите плащат за новинарско съдържание онлайн, което нарежда страната ни на 30-то място от 37.
В краткия поглед към България се обръща внимание на скандалите около кабинета "Борисов 3", както и че масовите медии предпочитат да наблюдават събитията вместо да търсят отговорност на замесените, освен в случаите, в които това не е изгодно на собствениците им. Според доклада страната продължава да е разделена между старите си връзки с Русия и новите съюзи със Запада, а медиите в страната заемат все по-пристрастни позиции по този въпрос като така допълнително поляризират обществото и смъкват доверието на гражданите в новините.
Падането на приходите от реклама много новинарски организации са станали зависими от финансирането на олигарси или чужди компании, пише още в документа. Това, от своя страна, е довело до намаляване на независимостта и вярата в медиите, които са се превърнали в "нещо като бойно поле между Русия и Запада".
В доклада пише, че вестниците в България са подложени на сериозен финансов натиск през последните години, въпреки наличието на "хибридни таблоиди". Посочва се и че от 2009-а досега България се е смъкнала от 68-о на 109-то място в класацията за свобода на пресата на "Репортери без граници".
Обобщено за всички държави, изследването показва, че намалява използването на социалните мрежи за разпространение на новини. Това в голяма степен се отдава на намаляването на търсенето, публикуването и споделянето на такива във Facebook. В същото време нараства използването на приложения за мигновено изпращане на съобщения.
Средният процент от хората, които се доверяват на новините, остава стабилен - 44 процента.
Целият доклад можете да прочетете тук.
Източник: Reuters Institute for the Study of Journalism / digitalnewsreport.org
