България достига рекордни мощности и износ на ток на Балканите.
Благодарение на 700 млн. евро безвъзмездно финансиране от Европейския съюз и ключови регулаторни промени, страната ни удвоява своя капацитет за производство и съхранение на слънчева енергия през последната година, достигайки близо 6 гигавата (GW).
"Батерията на Балканите" - така ни нарича международната агенция "Ройтерс" в един от поседните си доклади, който отчита 62% ръст в износа на електроенергия на годишна база до 3,5 тераватчаса (TWh).
"Съхранението на енергия чрез батерии е от решаващо значение в момента и вече не е просто желателно, а задължително", заяви Никола Газдов, председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ).
Мащабният капацитет позволява съхраняването на произведената през деня евтина слънчева енергия и отдаването ѝ обратно към мрежата по време на вечерните пикове в потреблението.
Данните на Централното диспечерско управление към Електроенергийния системен оператор (ЕСО) показват, че България е изнасяла до 50 000 megawatt-часа дневно.
"За да поставим това в перспектива, става дума за средно около 2000 мегавата, които напускат България всеки час - приблизително колкото мощността на АЕЦ "Козлодуй", допълни Димитър Зарчев, ръководител на управлението.
Подкрепата е от решаващо значение за Румъния, която през август бе принудена да спре ядрен реактор заради сушата и спада в нивото на река Дунав, използвана за охлаждане. Вносът на българска електроенергия не само покри възникналия дефицит, но и позволи на съседката ни да запази нивата на водохранилищата си, намалявайки необходимостта от използване на водноелектрическа енергия.
България изпреварва значително южната си съседка Гърция, където общият капацитет за съхранение се очаква да достигне едва 1 GW до края на годината. Изоставането в батерийните мощности принуждава Атина да разчита на вносен природен газ за вечерните си пикове. По данни на Евростат за първата половина на годината средната цена на ток за домакинствата в Гърция без данъци и такси е била 0,1967 евро за киловатчас спрямо 0,1117 евро в България.
"Ако тези шест гигавата работеха в момента, електроенергийната ни система щеше да бъде по-добре балансирана и това щеше да се отрази благоприятно на потребителите", заяви пред "Ройтерс" Манолис Карапидакис, главен изпълнителен директор на гръцката асоциация на разработчиците на системи за съхранение.
"В определен момент соларните батерии може да започнат да намаляват част от собствените си приходи", заявяваи Министерството на енергетиката на България в изявление за "Ройтерс". "Тогава за тях ще стане още по-важно да участват не само в обикновен арбитраж между часовете с ниски и високи цени, но и на пазарите за балансиране и в предоставянето на системни услуги", коментират от институцията.
Пред българския енергиен сектор обаче стоят и предизвикателства. През идните зимни месеци Зарчев очаква страната да разчита повече на конвенционални електроцентрали и по-малко на съхранена енергия поради по-кратката светла част от деня. Същевременно бързото разширяване свива ценовите разлики, което ограничава приходите от арбитраж за инвеститорите.
