48,2% от българите дават отрицателна оценка на руския президент Владимир Путин, 32,8% го оценяват положително, а 20% от сънародниците ни отговарят с "не мога да преценя".
Това показва проучване на социологическата агенция "Алфа Рисърч", направено по поръчка на БНТ. Проучването е проведено сред 500 души на 28 февруари 2022 г.
Според данните от изследването, за четирите дни военни действия, Владимир Путин е загубил подкрепа сред българите. Години наред той се ползваше с по-голям положителен рейтинг в сравнение с отрицателния му, но сегашната ситуация е довела до загубата на близо половината от популярността му у нас.
Ако през периода 2020-2022 г. между 55% и 58% от българите са изразявали положителни оценки за него, при само 20 на сто отрицателни, сега ситуацията радикално се обръща. Позитивните мнения намаляват почти двойно, до 32%, а отрицателните нарастват до 48%.
Ескалираща агресия, загубените човешки животи и от двете страни, заплахата за използване на ядрено оръжие, са факторите, които преобръщат нагласите на хората, над три четвърти от които смятат нахлуването на Русия в Украйна за неоправдано. Всичко това води до увеличаване на подкрепата за относително непознатия у нас доскоро украински президент.
Според графиките от допитвания 39,6% от българите подкрепят украинския президент Володимир Зеленски, 29,3% не го подкрепят, а отговор "не мога да преценя" дават 31,1% от анкетираните.
Повече от половината българи, участвали в допитването - 54,9% одобряват поисканата оставка на военния министър Стефан Янев. 35,7% са заявили, че не я одобряват, а 9,4% са без мнение по въпроса.
Безпрецедентното обединение на европейските страни в налагането на единни санкции срещу Русия и помощ за Украйна се оценява като правилна политика от 63% от българските граждани. На обратното мнение са 32%.
46,5% от анкетираните са заявили, че са склонни да плащат по-високи сметки за ток, газ и горива в резултат на наложените санкции. 35,6% са отговорили, че не искат сметките им да се повишават, а 17,9% от българите са без мнение.
