Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Неуловимият език на Путин

Какво е искал да каже авторът Снимка: БГНЕС
Какво е искал да каже авторът

Когато Владимир Путин застана пред руската държавна телевизия, за да обяви офанзивата в Украйна, от изявлението му се откроиха няколко интересни момента.

Като за начало, руският държавен глава нито веднъж не спомена думите "инвазия", "нападение", "атака" или "нахлуване". Но в същото време руски военни хеликоптери се изсипаха в небето над Украйна, танкове се барикадираха в пределите на големите градове, а крилати ракети се прицелиха в Киев и Харков.

Дори за най-големия лаик по отношение на военно дело подобни артилерийските удари на една държава към друга ще се тълкуват като военно нападение в пълния смисъл на думата.

В словото си обаче руският президент излезе факир в заобикалянето на определения, които могат да са синоним на руска агресия. Това, от една страна, се дължи на дипломатическото говорене, от друга - на много тънката пропаганда, а от трета - на откровената дезинформация.

Езикът на Путин е коктейл от намеци и влагане на скрито, понякога двойно значение, известно още от съветски времена като "маскировка". 

Един вид начин да разсееш противника, за да не забележи реалните ти планове. Като бивш офицер на КГБ, руският президент много добре е овладял маневрите на общуване, в които казваш едно, но имаш предвид нещо съвсем друго.

Накратко, военната доктрина на "маскировката" представлява тактика, която изцяло лежи върху изкривяването на фактите.

"Маскировката" разчита на театралността, преувеличаването, заблудата и избягване за назоваване на нещата с истинските им имена. Като тук се появява чувствителната разлика между дипломатическата реч и подбора на думи в съветски стил.

Докато природата на политическите разговори изисква известни дози тактичност и умереност, в маниера си руската "маскировка" се поддава донякъде на пропагандата и донякъде на чистата лъжа. Какво ще рече това?

Ако например една държава предприеме военни действия спрямо друга държава, президентът, дал ход на акцията, на всяка цена ще се стреми да избегне употребата на война, заради "черното" ѝ значение. Вместо нея, ще я замести с по-лек синоним - като военна операция например. Различна дума или израз, но е в духа и в етимологичния смисъл на реалността.

По "светлия" пример на Сталин, въвел термина през 1941 г., "маскировката" в речника на Владимир Путин поема по завой, който цели внушения чрез уклончиви изрази и индиректни твърдения. Той не просто пропуска да спомене точната дума. Той избира фразите си така, че намеренията му да се подразбират с четене между редовете или с допълнителна проверка.

Пресни примери от последните дни са изявите му, в които коментира настъпателната руска акция в Украйна. В две включвания на президента - за украинския отпор и за европейските санкции, Путин демонстрира колко майсторски е камуфлажът на речите му.

На 25 февруари с първото му емоционално обръщение след инвазията, дойде и първият материал за литературното упражнение в стил: Какво иска да каже авторът?

"Искам още веднъж да се обърна към въоръжените военни сили на Украйна. Не позволявайте на неонацистите и Бендеровците да използват вашите деца, жени и възрастни хора като жив щит. Вземете властта в свои ръце, защото с вас ще се договорим по-лесно, отколкото с тази шайка наркомани и неонацисти, която се е настанила в Киев", каза Путин.

Сега, от буквалния превод на този пасаж от изявлението му е лесно да се види, че никъде не присъства дефиницията "военен преврат". И все пак - как се казва, когато призоваваш военните на една страна "да вземат властта в свои ръце"?

Играта на думи и значения продължи и ден след като Европа и САЩ наложиха нова порция от санкции за Русия. На среща с генералния си щаб Путин нареди на генералния си секретар на военните сили Валери Герасимов в буквален превод "да прехвърли силите за възпиране в режим на бойна готовност."

Не звучи като нещо драстично, нали? Не, и докато не разберете какво всъщност представляват въпросните "сили за възпиране", общ военен термин, използвани от много държави.

В сайта на руското министерство на отбраната под този знаменател са събрани балистични ракети, авиационни комплекси с междуконтинентален обсег, ядрени подводници, атомни бомби. Или с други думи, ядрен арсенал, скрит от словосъчетание, което създава асоциации за защита.

"Маскировката" на езика е хитрият начин на Владимир Путин да размаха пръст на западните си противници, без да си създава врагове в собствената държава. Защото това, което руснаците ще запомнят от обръщенията му, е, че Украйна е превзета от "неонацисти и наркомани", а силите за възпиране на страната са активни в случай на външна заплаха.

Като добавим и ширещата се в страната цензура спрямо медии и социални мрежи, както и арестуваната опозиция, е трудно да живееш в Русия и да намериш различна гледна точка от тази на руското правителство.

На фона на безпрецедентното нахлуване в Украйна, много хора си задават въпроси като това как все още се намират поддръжници на Путин, както и как има руснаци, които продължават да му вярват. И отговорът тук е елементарен - той знае как да създаде ефектна илюзия с думи, дотолкова, че да останете слепи за реалните му действия.

Езикът може да служи като стратегическо оръжие по време на война. С него се гради доверие, с него се събира подкрепа. От огромно значение е какви думи ще използвате. И е от огромно значение да не се съмняват във вас. Ето защо диктаторските режими не са фенове на платформите за масово споделяне на съдържание или справка на фактите и доказателствата.

А когато си и в буферната позиция на човек, който едновременно трябва да играе добрия и лошия, ролята на непрозрачните декларации, прикритите истини, неуловимата реч излиза на сцената в главна роля.

Сигурно е някакъв вид бреме да маскираш всяко свое изказване, така че след него да излезеш и като герой, и като злодей. Добре, че КГБ си е свършило работата.

   

Най-четените