Проследяването на телефоните на хора, поставени под задължителна карантина, в рамките на мерките срещу разпространение на коронавируса, е противоконституционно и не трябва да бъде прилагано в България. С това решение излезе днес Конституционният съд, след като беше сезиран през април от депутати от БСП.
Решението е взето с 10 гласа, като съдиите Павлина Панова и Анастас Анастасов са дали особено мнение.
Контролът на карантинираните чрез следене на мобилните им устройства беше въведен в Закона за електронните съобщения от август, направени чрез Закона за извънредното положение.
Самите промени предвиждаха мобилните оператори да бъдат задължение да пазят поне 6 месеца т.нар. трафични данни и да ги предоставят при поискване от държавата във връзка с карантината.
Подобна законова рамка вече съществува, но само за нуждите на националната сигурност и за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления. Промените предвиждаха данните да се пазят "и за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение".
С други думи властите можеха по този параграф да искат справка за всички, които отказват и не изпълняват заповедта за задължителна изолация и лечение. Тя не е само за коронавируса и няма да приключи с извънредната епидемична обстановка заради COVID-19.
През април БСП сезира Конституционния съд с мотива, че с промените, които ще продължат да действат и след въведеното на 13 март извънредно положение, се отваря вратата за злоупотреби и възможност за масово проследяване на голям брой хора.
