На третия ден след Великден православната църква отбелязва Светли вторник - част от т.нар. Светла седмица, посветена изцяло на Възкресението Христово. В този ден се отдава почит и на Света Богородица.
След Възкресение Христово цялата седмица се възприема като време на радост и духовно обновление. Неслучайно тя носи името "Светла" - символ на просветлението и надеждата, които идват с победата на живота над смъртта.
В православната традиция всеки ден от тази седмица има свое значение и е посветен на различни светци.
Светли понеделник е в чест на светите апостоли, във вторник и сряда се почитат Света Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в четвъртък - св. апостоли Йоан и Яков, в петък - св. апостол Петър, а в събота - св. Йоан Кръстител.
Църквата променя обичайния ритъм през тези дни. Венчавки не се извършват, тъй като периодът е изцяло отдаден на празнуването на Възкресението, а не на лични тържества.
Пост не се спазва, включително в сряда и петък, а трапезата остава блажна и изобилна.
Народната традиция също добавя свои обичаи към празника. Смята се, че през първите дни след Великден трапезата не се раздига - знак на гостоприемство и почит към възкръсналия Христос. В миналото жените отново боядисвали яйца, които раздавали за здраве. Според поверията червените яйца пазят душите на мъртвите и носят защита.
В някои райони на страната, като Казанлъшко и Габровско, на втория ден от Великден младите се събират на поляна и търкалят червени яйца - обичай, свързан с надеждата за плодородие и предпазване от природни бедствия.
Светлата седмица остава време, наситено със символика на новото начало.
Сред обичаите е и т.нар. Светла или Празна сряда - стар момински празник, свързан с чистотата, пролетта и надеждата за нов живот.
